Print

 свободната сцена на фокус

Материалът е изготвен с финансовата подкрепа на Национален фонд "Култура"

 

 История на вчерашния ден, или на записването като споделеност

 

„Историята на вчерашния ден“ е най-новата хореографска работа на Галина Борисова, която от края на м. ноември се представя в Галерия „Етюд“. Тя е отличима по редица причини. В нея са ангажирани шестима изявени артисти в съвременния театър и танц като Ива Свещарова, Мирослава Захова, Александра Спасова, Вили Прагер, Стефан А. Щерев и Нейтън Купър. Техните тела са впуснати в поетична хореография, която създава усещане за съзерцание на отминал спомен, чиято реалност сякаш ни е обърнала гръб, той винаги ни се явява недостижим и наблюдаван отдалеч в негово вече самостоятелно съществуване. Така и в нито един момент не виждаме лицата на изпълнителите. Галя Борисова твърди, че отправна точка на нейната хореография са дневниците на Л. Н. Толстой и изобщо писането на дневник и споделянето на лични истории. Поканихме режисьора Анна Данкова да сподели своята история, която това необичайно представление е отключило в нея като зрител.

Read more...
 
Print

 

свободната сцена на фокус

Материалът е изготвен с финансовата подкрепа на Национален фонд "Култура

 Усещане за Бекет

 

"Щастливият Бекет" е най-новата независима артистична работа на режисьора Марий Росен с неговия утвърден екип, част от който са музикантът Константин Тимошенко (Help Me Jones) и сценографката Петя Боюкова. Тук той продължава и успешното си сътрудничество с актрисата Ани Вълчанова, след като изпълнението й във "Влиянието на гама лъчите върху лунните невени" й донесе награда "Икар" 2015 за водеща женска роля. Те създават интерактивен спектакъл, построен като своеобразна жива инсталация, вдъхновена от последната пиеса на Самюъл Бекет „О, щастливи дни” (1960). В нея авторът-абсурдист създава един от най-ярките образи на човешката ситуация в неговия свят – зарита до кръста в земята, Уини с неизменната черна чанта до себе си посреща с надежда и въодушевление всеки нов ден. Дните й преминават в изпълняване на малки ритуали, в учудващи разсъждения за думите, отминаването на времето, света на предметите, житейските надежди и страхове, докато накрая не се събуди потънала до шия в земята. Екипът на Марий Росен заменя оригиналния текст на пиесата с текстове, които самата публика създава, и позволява на всеки да се огледа в големите въпроси на Бекет към човешката екзистенция. За "Щастливият Бекет" пише Албена Тагарева.

Read more...
 
Print

свободната сцена на фокус

Материалът е изготвен с финансовата подкрепа на Национален фонд "Култура" 

 

Поколение лоши деца

 

Театър „Реплика“ вече от няколко години се стреми да отправя реплики към травматични обществени явления през средствата на документалния театър. „Лоши деца“ с режисьор Благой Бойчев е от най-новите им представления и то взима на прицел нарастващата агресия в училище. Един проблем, през който се оглежда институцията на училището, ситуацията на учителите, на семейството, на децата, поведението на медиите... И все превратно се повдига въпросът кой е виновен, а еднозначен отговор няма. През силните истории и превъплъщения на актрисата Боряна Пенева спектакълът активно въвлича зрителите и от наблюдатели ги превръща в разсъждаващи и съпреживяващи съучастници. За „Лоши деца“ пише Илко Ганев.

Read more...
 
Print

 

свободната сцена на фокус

Материалът е изготвен с финансовата подкрепа на Национален фонд "Култура" 

 

„Кралят Елен” – трaгикомична театрална приказка в три действия по Карло Гоци


В изминаващата театрална година се заявиха няколко млади имена, които внесоха нова енергия в независимата сцена. Сред тях е целият творчески екип на „Кралят Елен“ с режисьор Анастасия Събева – представление, създадено с изключителен ентусиазъм и същевременно прецизност, витална креативност и разностранни изпълнителски умения на младите актьори, които сякаш отдавна не бяхме виждали. Резултатът е вълнуваща, забавна и неподправена романтична театрална приказка в добрите традиции на игровия театър. Повече
от Зорница Каменова.    

Read more...
 
Print

 свободната сцена на фокус

Новите дрехи на постмодерния танц

© Ian Douglas

 „Какво би се случило, ако постмодернистите в танца от Джъдсън Чърч се включат във воуг баловете в Харлем?“ На този въображаем експеримент, подет от едно от големите имена на съвременната танцова сцена – американския хореограф и изпълнител Тражал Харел, столичната публика стана свидетел в ДНК-Пространство за съвременен танц в края на м. ноември в рамките на програмата „Мигриращото тяло“ . Judson Church is Ringing in Harlem (Made-to-Measure)” е част от серия от представления на Харел под заглавието „Двайсет изгледа, или „Париж гори“[1] в Джъдсън Чърч“. Те изследват две много различни линии в съвременния танц, тръгващи от 60-те години в Ню Йорк: формализма и минимализма на постмодерния танц на Джъдсън Данс Тиътър, и пищността и перформативността на воугинг състезанията в Харлем, които заимстват от конвенциите на модните дефилета. Вместо да илюстрира една историческа фикция, Харел създава трета възможност, в която търси нови вдъхновения и посоки на развитие за съвременния танц, в които по неочакван начин реабилитира високата драма и емоционалността. Обърнахме се към Миряна Ташкова, която изследва на теория и практика воугинг културата, за да сподели своята перспектива на воугър към представлението.

Read more...
 
More Articles...
<< Start < Prev 1 2 3 4 5 Next > End >>

Page 3 of 5
Creative Commons License
This work is licensed under a Creative Commons Attribution-Noncommercial-No Derivative Works 2.5 Bulgaria License.