Материалът е изготвен с финансовата подкрепа на Национален фонд "Култура"

Зад стените на срама

Срамът като афект, усещане, емоция, е неизменно свързан с процеса на социализиране. Той се прокрадва във физически действия и жестове, управлява се през социални норми и културни разкази, белязва спомени и лични истории… В него се примесват травмата от отвръщане от нещо желано и страхът от самоизлагането. “Shamebox” (буквално „Кутия на срама“) е най-новото представление на утвърдения тандем в съвременния танц и пърформанс Ива Свещарова и Вили Прагер в ДНК. То поставя своеобразен „театър на срама“, подхождайки към него като психически, телесен, социален и културен концепт. Резултатът е енергетичен, комичен, гротесков, а накрая и лиричен пърформанс, който самоиронично се заиграва с потенциала на сцената също сама по себе си да бъде „кутия на срама“. При него отиде и тазгодишната награда „Икар“ за съвременен танц и пърформанс. За “Shamebox” пише Пламен Харманджиев в дебютен текст за dramaturgynew.net.

Марк Томкинс: Импровизацията като "минно поле"

Един от най-оригиналните през последните 20 години танцови артисти в Европа ще гостува в края на април в София на Международния фестивал за съвременен танц и пърформанс „Антистатик“. Това е американско-френският хореограф и изпълнител Марк Томкинс. Той се нарежда заедно със Стив Пакстън и Лиза Нелсън сред основните имена в импровизацията в танца, които я утвърждават не само като работен метод при създаване на хореография, но и като самостоятелна сценична форма. Марк Томкинс се занимава усилено с изследване на процеса на създаване на композиция в реално време, т.е. в момента на самото изпълнение, сътрудничейки си с танцьори, музиканти, светлинни дизайнери и визуални артисти. Той ще гостува на „Антистатик“ с едно от най-ярките си представления – „В почит към…“, посветено на четири легенди на танца на 20. век. В рамките на платформата за танцови практики и теории Teachback/Без дистанция Томкинс ще проведе работно ателие по т.нар. „моментна композиция“ (real time composition) с български и международни професионалисти. Като въведение във възгледите му за импровизацията ви предлагаме негов текст, написан по повод на уъркшоп, който провежда в Румъния през 2001 г.

Материалът е изготвен с финансовата подкрепа на Национален фонд "Култура"

Приятно ми е, Ива!

През месец февруари софийският театрален афиш се освежи с един силен авторски спектакъл. Актрисата Ива Тодорова излезе пред публика със силен личен жест – моноспектакъл, основан на изповедно автобиографичен текст, който тя пише през годините, в които живее далеч от театъра. „Приятно ми е, Ива!” на сцената на Театър 199 привлече вниманието на специалисти и зрители с откровената си емоция, искрящо чувство за хумор и очарователна артистичност. За представлението разказва Мира Тодорова.

Материалът е изготвен с финансовата подкрепа на Национален фонд "Култура"

Отново за Театър „Реплика“: „Лоши деца“ и „САМ И“

Заедно с „Вокс Попули“ и Неда Соколовска, Театър „Реплика“ е другата разпознаваема независима театрална формация, заявяваща интереса си към различни форми на документалния театър. Последните два спектакъла на Театър „Реплика“ – „Лоши деца“, който се играе в „I am Studio“, и „САМ И“ в Център за култура и дебат „Червената къща“, предлагат рефлексия върху социално значими и чувствителни за обществото проблеми. В „Лоши деца“ такъв е насилието в училище – то активно вълнува обществеността напоследък и е в центъра на медийния интерес. „САМ И“ разглежда личните измерения в необратимите процеси на обезлюдяване на българските села и тихо присъства като констатация в статистиките. За тях пише Зорница Каменова.