Print

peperudite    ВЪЗМОЖНОСТИТЕ НА СВОБОДАТА

 Независимата сцена в България има от миналата година свой разпознаваем представител и говорител  в лицето на Асоциация за свободен театър (АСТ), която си поставя за цел да прокарва в театралното и културно-политическо поле интересите на свободно действащите организации и артисти в сферата на изпълнителските изкуства. В горещия период на обмисляне и дискусии около предстоящата театрална реформа АСТ организира съвместно с ТР  „Сфумато” в рамките на „Малък сезон” международната работна среща „Свободният театър – гарант за работеща културна стратегия”. Тя срещна представители на Министерството на културата, Столична община, Съюза на артистите в България, на държавни театри и неправителствени организации, независими артисти и културни анализатори, за да подложи на обсъждане неотложните за решаване проблеми и възможни стратегии за развитие на свободния театър в страната. Вземаме повод от срещата за въпроси към част от учредителите на АСТ - Гергана Димитрова, Младен Алексиев („36 маймуни”) и Ида Даниел, относно позициите на Асоциацията и техните лични позиции на артисти за настоящето и бъдещото на независимата ни сцена.  

 

  АСТ се появи като стремеж да се консолидира и легитимира сцената на независимите артисти в сферата на изпълнителските изкуства в България с цел отстояване на професионалните им интереси. Нека тръгнем първо от самото понятие за свободен театър и после да се опитаме да посочим специфичното му възприемане в настоящата ситуация у нас. Принципно под „свободен театър” се разбират две основни неща – създаване на театрални проекти и продукции извън системата на репертоарните държавни и общински театри, като, и това е вторият важен момент, развиване на различна естетическа платформа, а в по-широк смисъл, и културна функция. Да разбираме ли тогава, че АСТ си поставя за задача да отстоява друго разбиране за театъра, за статута на артиста и неговите роля и място в обществото от застъпеното в съществуващата днес театрална система и механизмите, които я поддържат? 

Гергана Димитрова:  Да, АСТ цели да защити правото на работа на хората и екипите, които не просто искат да поставят „пиеси” и да репродуцират дейността на репертоарните театри, а изследват нови територии, развиват нови форми, разширяват полето на театъра и понятието „театър”, поставят акцент върху „днешните проблеми”, достигат до нови аудитории, изобретяват свой театрален език, не се страхуват да експериментират и най-често именно тези хора са автори на най-новаторските театрални продукти – не само в света, а и в България. Свободният театър функционира по модел, различен от този на държавните театри – много по-олекотен, гъвкав и пряко обвързан с конкретната работа. Основно значение има екипът, като развитието на продукта често става по време на процеса.Така този тип „рисков театър” има доста по-широко поле на действие и по-различна културна функция от един репертоарен театър. Задача на АСТ е да съдейства за създаването на ясен законово, финансово и социално регламентиран начин на съществуване на свободния театър като важна и незаменима алтернатива на държавния и общински репертоарен театър. Тя не цели да замени, а да обогати както структурно, така и организационно и съдържателно съществуващия в момента в България централизиран модел за продуциране и представяне на театър. АСТ се появи в полето и трябва да бъде разглеждана като значим партньор при мисленето за развитието на театъра в България, за театъра на бъдещето. Свободният театър е достатъчно гъвкав и мобилен и е способен изключително бързо да развива свои организационни и управленчески структури, международни партньорства и обмен. Но, разбира се, трябва първо да му бъде даден шанс да съществува. А в България той все още е сякаш неразпознат, упорито незабелязван или дори неглижиран и отричан.

Ида Даниел: АСТ се появи с ясното съзнание, че не е лесно да се разграничат функционалните цели от естетическите и все пак това е наша основна цел: да вложим усилията си в създаването на реални възможности изпълнителските изкуства да се случват свободно по волята на своите инициатори. АСТ няма своя творческа продукция. АСТ е платформа, която застава зад идеята

всеки да може да развие своя собствена линия на поведение, да избере как да участва в една културна и театрална среда.

А това е доста трудна задача при положение, че те са доста бегло анализирани и регистрирането в тях става на принципа на общия знаменател. Т.е. не се мисли от страна на отделните естествени процеси, протичащи в тях. Театралната практика все още се мисли като оформяна от водещи тенденции и само в отношение с пределно опознати явления. Разглеждането й спрямо собствените й заявки така, че да се натрупат конкретни образи на всеки глас, е все още неразвита идея. И тази ситуация спомага свободният театър като понятие да се разбира най-лесно в дефиниции, съдържащи „извън системата” и „различни от”.  

 2.

  

 Поради липсващи пространства и ясно дефинирани отношения между независимия сектор и системата от репертоарни театри у нас все още не може да се говори за ясен и отграничителен начин на съществуване, в това число и на финансиране на независим театър, за негова „сцена”. АСТ си поставя за цел да  изпълнява културно-политическа функция.  Как виждате отношенията, които следва да се изградят с останалите институции и организации  – държавни/ общински театри, финансиращи структури, САБ, МК и др. ?

Гергана Димитрова: АСТ ясно заяви желанието си за отделни финансиращи квоти за свободни театрални проекти и групи както пред МК, така и пред Общината и Столична програма „Култура”. Искането за отделни регламентирани квоти има две основни задачи: 1. да предотврати неравностойната конкуренция на държавните и общински театри с независимите групи и проекти и да гарантира здравословен баланс между двете; 2. да улесни възможността и да регламентира съвместните инициативи и копродукциите между свободни групи и държавни и общински структури. Официален отговор досега нямаме. Бяхме обнадеждени от тазгодишната мартенска сесия на МК, определена само за частни театри и независими формации, но тази субсидия за съжаление и до днес не е изплатена на спечелилите. Друго основно искане на АСТ към държавните и общински институции е осигуряването на технически пригодни пространства и структури за свободния театър, където продукциите да бъдат създавани  и представяни. Необходими са пространства с ясно обособен профил, за да може свободният театър ясно да се идентифицира сред аудиториите и да намери своята реална публика.

Младен Алексиев:  Наличието на конкретни пространства, асоциирани с продукциите на свободния театър, ще бъде и реална предпоставка за разработването и разширяването на неговата аудитория. Привличането на нови аудитории и предимно на млади зрители ще допринесе за освежаване на начина, по който в нашата страна се гледа на театъра като изкуство, както и за по-адекватното му и ефективно вписване в градската и изобщо в съвременната ни култура.

 Гергана Димитрова: Сега всичко се случва твърде спорадично, хаотично и поради това често остава в зоната на неразпознатото и нерефлектираното.

Младен Алексиев: Няма инструменти за канализиране на целенасочен културен процес по отношение на свободните проекти и инициативи. Поради тази причина вече 20 години те се случват спорадично и „на мускули” – най-вече единствено поради изричното настояване и мотивираност на своите автори. Под държавна политика в областта на изпълнителските изкуства все още се разбира стопанисване системата на държавните театри – техния сграден фонд и щатна бройка. Това трябва да се промени. Последните изказвания във връзка с театралната реформа ясно показват, че тази „реформа” отново като че ли не предвижда нищо повече от вътрешно преструктуриране на държавната система от театри и не насърчава многообразието на театрални практики и подходи в културния ни контекст. Отново съществува опасност да бъде пренебрегнато проектното начало за сметка на ретроградната все още „тоталитарна” в модела си на функциониране (макар и орязана) система на държавните театри. Нашето настояване е да бъдат създадени условия за нормално функциониране на независимия сектор в областта на изпълнителските изкуства.

teoria na schliaenetoГергана Димитрова: А потенциал има. Само трябва да бъде правилно обгрижен и разработен. Това би било от полза за всички, не само за свободната сцена.Надяваме се на конструктивна работа с множество държавни, общински и чуждестранни институции, с които вече сме започнали диалог. Вероятно с общи усилия бихме могли да стабилизираме и развием българската свободна сцена до завидно ниво в рамките на няколко години. Нужни са обаче добра политическа воля, сериозна работа и стратегическо планиране, бързи и ефективни действия.                       3.

Младен Алексиев: Това е и причината, поради която в заглавието на организираната от нас международна работна среща по въпросите на Свободния театър (м. юли, ТР „Сфумато”) ние го определихме като „гарант за работеща културна стратегия”.

 Не можем да говорим за демократично управление и гражданско общество без наличието на включена в цялостната културна стратегия на страната и подкрепена свободна сцена.

Гергана Димитрова: АСТ няма намерение да функционира като синдикат. Надяваме се САБ, които имат такава функция, да разпознаят като своя належащата задача изясняването и легализирането на социалния статут на артиста на свободна практика и специфичния му начин на работа. Положението сега е доста парадоксално и в момента е невъзможно някой от артистите изобщо да се пенсионира въз основа на професионалната си артистична дейност.

 Какви нагласи регистрирахте като пресрещащи се на конференцията от страна на МК, САБ, държавни театри, НПО-та и независими артисти? Излъчи ли тя ясно и оценностено от всички страни понятие за това какво е свободен театър и как той следва да функционира в България?

Гергана Димитрова: Според мен, а и не само аз мисля така, срещата се случи в точното време на точното място и с точните хора. Тя зададе една конструктивна начална точка за последващ диалог и конкретни действия в посока легализирането на статута на независимата изпълнителска сцена и предвиждане място за нейното развитие в стратегията за културната политика на страната. Стана ясно, че има хора в  неправителствения сектор, достатъчно съзнателно мотивирани да работят за нея не само на артистично, но и на структурно и организационно ниво. Те са открити за диалог с институциите. От своя страна се надявам заявената от институциите воля за съвместна работа да е искрена и  думите им да не са плод на наложена от ситуацията демагогия. Това впрочем ясно ще проличи през следващите месеци. Оттук нататък е въпрос на политическа воля, компетенция и продуктивно сътрудничество да се създаде работещ модел за устойчиво развитие на тази стратегически важна област от съвременното изкуство и култура.

Младен Алексиев:  Срещата ясно показва консолидирането на неправителствения сектор в областта на изпълнителските изкуства. Натрупванията в полето на свободнопрактикуващите артисти и групи естествено доведе до появата на нашето обединение и до натрупването на критическа маса, за да могат да бъдат публично засегнати теми, които до този момент са били предмет на частни разговори в малки затворени артистични групи.  Първата стъпка бе независимата сцена да стане видима за самото театрално съсловие, което до този момент (т.е. вече 20 години) функционира по модела на една тоталитарна инерция и високомерно омаловажава всяка артистична инициатива, която не е спусната „отгоре”. В най-добрия случай –  е подкрепяна частично и с малки субсидии. Тази работна среща ясно очерта нашето място в общия театрален контекст, въпреки че все още има да се работи по това т.нар. „съсловие”, за да спре то да ни възприема като своя антитеза. Ключовите посоки на действие за нас са

сътрудничество и артистично многообразие.

В тази посока са и предстоящите ни срещи със САБ и МК. Вторият предразсъдък, пред който се изправи нашата международна работна среща, е битуващата в обществото (насърчавана) инерция в (не)мисленето за това какво е „театър”. До този момент в България под театър се разбира единствено лансираната от държавните и общински театри продукция. На доверие се приема, че реални професионални компетенции има само в съответните театрални институции и ведомства, докато всичко, което се случва на практика, ясно показва, че свеж поглед към динамичната културна ситуация, както и познаването на адекватни приложими организационни модели, в голяма степен там липсва. Това е и причината т.нар. „театрална реформа” да се точи толкова дълго време и отново да изкристализира в един доста нестабилен, но въпреки демократичната реторика, която го съпровожда, неподлежащ на реален обществен дебат модел за промени в съществуващата система. Смятаме, че с тази среща  ясно заявихме готовността си да участваме със своите компетенции, контакти и практически опит в регламентирането на условията за функциониране на неправителствения сектор. Въпрос на време е да видим дали това ще доведе до реални практически резултати. Сега е моментът, в който МК има шанса да създаде благоприятни условия за съществуването на независимата сцена в изпълнителските изкуства. Друг е въпросът дали ще използва тази възможност. Засега е заявена воля за диалог и аз приемам това за добър знак.

Ида Даниел: В допълнение, за мен това е

стъпка към триизмерност в мисленето на изпълнителските изкуства – не само как те се създават, но и какво влагат в тях правещите ги.

Една стъпка към разбирането на културата като нещо материално и влияещо на начина ни на живот.

На конференцията имаше и двама международни участници - Алескандър Опиц (председател на Немската асоциация за свободен театър) и Золтан Имели (културен мениджър, участвал в изготвянето на новия закон за театър в Унгария). Какво от техния опит може да се извлече за българската ситуация?

Гергана Димитрова:  Посещението на Александър Опиц и Золтан Имели беше отдавна желано от нас. Особено се радваме, че успяхме да срещнем тези двама експерти с реално действащи представители на български институции – министъра на културата и зам.- министъра на културата по въпросите на сценичните изкуства, зам.- кмета на Столична община по въпросите на културата, ръководството на САБ. Споделянето на техния опит и съвместната работа на АСТ с тях е от безспорно преимущество в настоящата ситуация. Можем да почерпим опит както от новосъздадения унгарски закон за изпълнителските изкуства, в който достатъчно детайлно е структуриран моделът за подкрепа и развитие на независимата изпълнителска сцена, така и от динамичния растеж на немската свободна сцена и инструментите за нейното финансиране и разпространение.

Младен Алексиев: Поканихме  Александър Опиц и Золтан Имели в стремежа ни да продължим  отварянето на българския театрален контекст за международни наблюдатели, експерти и практици. По-специално – за укрепване и насърчаване на независимата сцена в страната чрез срещата й с международния контекст. Надяваме се, че тук ще видим като гости още много представители на европейския театър и културни политики в сферата на изпълнителските изкуства. Двамата са успешни театрални мениджъри, които имат позитивния практически опит на справянето с предизвикателствата на       съвременната икономическа и политическа ситуация. Нещо, с което – въпреки „европейската” фразеология, използвана от хората, определящи и моделиращи театралната ситуация в България - до момента тук не се е случило. Чрез тях ние въвеждаме един коректив в родния контекст и се надяваме, че това ще доведе до по-ефективен диалог с различните институции и до подобрение на условията, в които работим.

Ида Даниел: В дискусията се включи и г-н Тибода от Франция, чието ангажирано изказване също потвърди нашето усещане, че това, за което говорим, е естествен процес и при верни стъпки ще създаде не особено трудно среда, в която да се развие по собствените си закони.

 АСТ и Александър Опиц бяхте поканени на среща в МК с министъра Вежди Рашидов  и зам.-министъра Митко Тодоров. Означава ли това, че има реален диалог и разпознаване на АСТ като реален и значим протагонист и партньор? Какво ще произлезе от срещата? Стигна ли се до поемане на конкретни ангажименти?

Гергана Димитрова: Всъщност в МК бяха официално поканени само гостите на АСТ, а не самата Асоциация. Досега среща между МК и АСТ не се е състояла. За реален диалог и съвместна работа все още не може да се говори. Тя остава до този момент в сферата на доброто пожелание. От МК неофициално ни се заявява, че независимият сектор няма да бъде пренебрегнат отново, както винаги досега, но до този момент  реални действия няма. Като конкретен ангажимент може да се отбележи работната ни среща със САБ, а скоро след това очакваме среща и със зам.-министъра М. Тодоров. Препоръките и на двамата гости бяха по посока на необходимост от развитие на свободната сцена в България, като многократно беше подчертано, че финансовата криза не е пречка за разработване на успешни модели за ефективно, гъвкаво, прозрачно и балансирано субсидиране на всички области на изпълнителските изкуства. Надяваме се тези разговори да имат адекватни последствия.

 Кои са следващите важни стъпки?

  Ида Даниел: Много конкретна и стабилна работа в   посока дефиниране на кагегория "Д" – така зам. министърът на културата оповести категорията, която включва независимия сектор. Също така в посока на регламентиране условията за ползване на пространства, подходящи за целите на свободния театър, както и една по-дългосрочна визия за ролята на АСТ на картата на културните политики. 

6.

Младен Алексиев: Определно изключително важна следваща стъпка е ясното определяне статута на т.нар. категория Д в проекто-закона за театъра, от който очакваме да регламентира статута на артистите на свободна практика, както и да зададе параметри, благоприятстващи тяхната работа.

Гергана Димитрова: Ще следим развоя на реформата и конкретно предложенията, отнасящи се до свободната изпълнителска сцена. По думите на зам.-министър Тодоров би трябвало август-септември да получим покана да се включим в работна група. Освен това предстои среща със зам.-кмета Христо Ангеличин. Целите ни са конкретно сътрудничество с общината, отделна квота в Столична програма „Култура” за независими изпълнителски проекти. Ще настояваме и пред МК и пред Общината за пространства за работа на свободните групи и локация за свободната сцена с необходимата субсидия.

 Ангелина Георгиева

 

[i] Голямата награда на „Малък сезон” получи член на АСТ, на когото се предоставя възможността за представление в зала Underground, сумата от 5 000 лв., два месеца репетиционен период и пълен приход от билети. Предстои да се уточни принципът на представяне и избиране на театралния проект.
 
Снимките са от представления, реализирани през последните години като независими проекти, като не всички са на членове на АСТ. Опис:
1. "Пеперудите са всъщност изтребители", реж. Ирина Дочева-Голева, "По действителен случай"
2. Про Текст I и II - проект на орг. "36 маймуни" за представяне на съвременна европейска драматургия в нетеатрални пространства
3. "Теория на шляенето", танцов спектакъл по идея на Ивайло Димитров
4. "С", танцов спектакъл на Ани Васева, сн. Иван Дончев
5."Блус под земята", реж. Веселин Димов, Театрална компания МОМО
6."Мъртвата Дагмар", реж. Ида Даниел
 
Creative Commons License
This work is licensed under a Creative Commons Attribution-Noncommercial-No Derivative Works 2.5 Bulgaria License.