Print

 

Християн Бакалов:

Изкуството като колективен ритуал

 

 

 PURE" на Християн Бакалов e aртистичен експеримент, който съчетава визуалнo изкуство, движенчески театър и пърформанс. Той може да се определи като перформативна имерсивна, или “потапяща”, инсталация, в която зрителят участва единствено със своите сетива и е поведен в една разходка на грижовен, топъл и изпълнен със съпричастие контакт. Точно във времето на неговото протичане “се реализира връзката между “Аз” и “Другия”, която може да бъде само и единствено ЧИСТА/ PURE”, казва Християн Бакалов, автор на концепцията. От 2014 г. Християн развива специален интерес към възможностите за друг начин на взаимодействие между изпълнител и зрител. Така достига до разработване на трилогията имерсивни, или "потапящи инсталации" “ETERNIA”. Тя се развива в процес и различни части от нея вече са осъществени в Брюксел, Венеция, Белград, София, Париж, a в началото на юни беше част и от международната селекция на театралния фестивал "Варненско лято". Дни преди поредното представяне на PURE в София в ДНК-пространство за съвременен танц и пърформанс, вижте какво разказва Християн Бакалов за това впускане в света на сетивата. 

Какво е водещото за вас при създаването и организирането на толкова мащабен колективен ритуал като трилогията “ETERNIA”, както сам я описвате?

“PURE” е втората част от трилогията ETERNIA, която е вдъхновена от понятието за вечност на Барух Спиноза. Това, което ме вдъхновява да организирам тези мащабни и непредсказуеми срещи в нея, беше желанието да изляза от ортодоксалната рамка на реализирането на едно представление не само като форма и структура, но също и в неговата вътрешност и материя. По-радикалната идея зад всичко това се показа още след първото ателие/представяне на “PURE“ в Белград. Там разбрах, че реално това, което правя, е излаз от спектакъла като перформативна машина, в която зрителят е погълнат, преработен и изхвърлен, без реално той да може да реагира. Не можейки да премахна тази машина (поне за момента), въпросът, който логично изникна пред мен, беше как мога да „хакна” тази машина и с какъв „вирус” да я заразя, така че тя да произвежда нещо по-хуманно, по-истинско и едно по-неподправено преживяване. Оттам дойде и необходимостта да работя с аматьори. Те станаха този добър „вирус”, който да облагороди остарялата и самоизчерпала се перформативна машина, в която в най-добрия случай знаеш още от първия момент какво тя ще произведе, а в най-неприятния – какво поредно копие ще принтира.  

В проекта работите с хора от различни възрасти, включително и деца, както и изпълнители от различен контекст. Предизвикателство ли е това за вас или предимство? 

И двете. Предизвикателството е нещо, което всеки артист създава и отправя първо към самия себе си, но и към публиката! Предвизвикателството е вид покана за осъществяване на връзката между артиста, изпълнителите и публиката. Една покана за танц от трима. Предимството идва от това, че може съзнателно да решаваме какво и по какъв начин да предизвикаме. 

Проектът като че ли излиза от областта на хореографията и визуалните изкуства и навлиза в полето на педагогиката, не само на естетическо, но и на социално ниво… Какво послание бихте искали да оставите у хората, които срещате като участници в неговите рамки?

Истината е, че и на мен ми е трудно да определя в кое поле навлизам с всеки следващ реализиран „PURE“. Това, че всеки път трябва да преобмислям всеки елемент, всяка визуална инсталация, да създавам нови, че участниците са различни и най-вече, че пространството е различно, това ме задължава всеки път да навлизам в непознати за мен области. Да ги преоткривам с наивния и инстинктивен поглед на дете, което, сънувайки своята неповторима реалност, едновременно я създава и артикулира по достъпен начин за всеки, дори за хора, които никога не са имали допир до интерактивни и потапящи пърформанси . Истината е, че най-сложното е да е просто! 

Вие имате впечатляваща кариера в Белгия и работите с редица световноизвестни имена в съвременните сценични изкуства като Робърт Уилсън, Жером Бел, Ян Фабр… Какво ви провокира да осъществите „PURE” в България?

Надявам се, че няма да прозвучи грубо към всички невероятни артисти, с които имах шанса да работя през последните 26 години, но за мен срещата и работата ми с Иво Димчев е най-вълнуващата, богата и красива. Всеки от изброените режисьори допринесоха за развитието ми като артист и човек в различни моменти от живота ми.  Но единствено в Иво Димчев намирам така ценните за мен безкомпромисност и радикалност, които трябва да са определящи в което и да е начинание на един артист. Мотивацията да покажа „PURE“ в България не е по-различна от тази да показвам това, което творя, където и да е другаде по света! За мен изкуството не е орнамент или забавление. То е движението и енергията, които се създават между хората, решили, че тук и сега ще експериментират заедно, че всички ние сегашни, минали и бъдещи, сме едно! Хората са създавали, създават и ще създават изкуство като медиум, чрез който да влизат в колективно осъзнаване за единна идентичност. Единствено тогава човек разбира интелктуално, но и осъзнава и чувства физически, че когато наранява някой, наранява себе си, когато дава на някого, дава и на себе си! Това предлага „PURE“ като преживяване, независимо дали ще е за публиката, учасниците или за самия мен.

Въпросите подготви Елена Ангелова 

Снимки: "PURE/ Realmagination" на Международния театрален фестивал "Варненско лято", СОУ "Климент Охридски", 6/7 юни 2018. Фотограф: Росен Донев

 
Creative Commons License
This work is licensed under a Creative Commons Attribution-Noncommercial-No Derivative Works 2.5 Bulgaria License.