Print

ДА СЕ ПРЕВЪРНЕШ В САМОТО СЛУЧВАНЕ

 

Концертът-пърформанс "Songs from My Shows" на Иво Димчев го отведе през последната година на фестивали из Северна и Южна Америка, както и Европа. В него той събира над петнайсет  песни от неговите представления, както и самостоятелни композиции, които изпълнява заедно с пианиста Димитър Горчаков. Изключителната интерпретация на Димчев на мелодиите, на театралността и физикалността на пеенето, неговите  вокални възможности и игра с персоната, която си създава, правят този концерт-пърформанс завършено артистично произведение. Той беше част и от шоукейса на 25-ия международен театрален фестивал "Варненско лято". Представяме ви интервю с Иво Димчев на Емилия Тончева.  

 

В „Concerto“, с което българската публика имаше възможността да се срещне във вашето временно пространство в София „MOZEI“, вие изпълнявахте непосредствено написани от зрителите текстове във Фейсбук. Защо в последно време изпълнявате не “Concerto”, а ”Songs from My Shows“, където текстът и музиката са фиксирани?

Започнах да правя „Concerto“ преди 10 години. Ползвах мои текстове или текстове на съществуващи песни. Преди няколко години за първи път си позволих да ползвам текстове на публиката в “P Project”. След това във “Facebook Theatre”. Зарибих се, защото никога не знаеш каква глупост ще ти сложат в устата и имаш половин секунда да го осмислиш и интерпретираш. Песните от ”Songs from My Shows“са съвсем друга история. Там се опитвам да играя по правилата на конвенцията. Фиксирани мелодии, фиксирани текстове, красиво пеене. Това за мен е предизвикателство. Обожавам да се поставям в неудобни ситуации. С тази разлика, че гадността от лирическите и мелодическите окови е нищожна пред взаимното удоволствие от емоционалния скалпел, с който някои от песните успяват да разрязват душевните тумори на мен самия, а и често на слушателите.

Казвате, че се чувствате свободен, когато импровизирате и несвободен, когато изпълнявате завършена музикална творба. Има ли място в такъв случай за свобода и импровизация в „Songs from My Shows“?

Няма импровизация. Понякога мога да варирам единствено в динамиката, според настроението. Но след като веднъж определена динамика ми се е видяла сполучлива, се опитвам да я възпроизвеждам винаги по същия начин.

На какво „една грешка може да отвори врата“ при импровизацията?

Аз не съм професионален музикант, нямам такова образование. Когато импровизирам, се хвърлям насляпо. Където и да се озова тонално с пианото или с гласа, се опитвам да се почувствам у дома си, грешките ги опитомявам. Това възпитава музикална фантазия. Може би затова сега изпитвам потресаваща лекота в създаването на мелодии за песните си.

 Има ли граница/препятствие, която/което не можете да преодолеете в творчеството си?

Страхът винаги е насреща, винаги ме чака на сцената. Когато излизам, гледаме се в очите с него, но любовта към работата ми ме държи за ръка и много ми помага да си я вдигна и да му зашия жесток шамар.

Казвате, че гледате да не разчитате на емоциите. И в „Songs from My Shows“ ли става дума преди всичко за работа с фóрмата?

Да, става въпрос за правилно съотношение между текст, мелодия и тяло. Когато успея да ги събера в едно, тогава емоциите започват да акумулират гориво; важното е да умееш да го ползваш в определени съотношения, иначе просто може да изгориш и да съсипеш фóрмата.

Чувствате ли се цял(остен), когато сте на сцена?

Най ми е приятно, когато чувствам, че съм послушен инструмент на някаква по-висша сила. Когато напълно си отдаден на случващото се, имаш шанс да се отделиш от Aза и да се превърнеш в самото случване. Тези моменти са редки и са голям подарък, защото тогава усилието вече не съществува като фактор.

Songs from My Shows” се представя предимно в контекста на танцови фестивали. Според Вас по какъв начин концертът съответства на контекста на Международния театрален фестивал „Варненско лято“?

Песните съответстват на контекста на моята работа. Моята работа е с голям диапазон от изразни средства, много от които са изразни средства на театъра. Поради това песните се чувстват доста комфортно в един театрален контекст. А и много от тях са доста трагически като съдържание и характер. Много от песните ми просто бликат от театър.

Как песните - някога неразривно цяло с даден пърформанс, се отделиха и заживяха самостоен живот?

От няколко години мислех да ги отделя и да им отдам необходимия респект. Един ден просто си казах: „Сега е моментът. Готов съм.” Обадих се на един пианист и започнахме да ги вадим. Когато ги изпях за първи път в “MOZEI”, усетих, че съм постъпил разумно. Усетих също, че това е един нов формат за мен и имам ужасно много работа, ако искам наистина да се чувствам достоен и свободен в него.

В какво за вас се състои предизвикателството в „Songs from My Shows”?

Предизвикателството е в прецизността. Никога преди не ми се е налагало да бъда толкова прецизен. Освен това аз рядко ходя на концерти. Скучно ми е. Формата е много елементарна и предвидима: песен, аплодисменти, песен, аплодисменти… Формата е обречена сама по себе си и от мен зависи да й вкарам живот, така че всяка песен да е един мини-спектакъл - това ми коства понякога много енергия. Дори да изглежда леко отстрани.

Според вас по какъв начин изкуството (и в частност музиката) може да лекува?

Не знам дали лекува. Аз слушам музика само когато съм депресиран или като правя секс. В другото време я създавам. Много хора са ми споделяли, че слушат песните ми с часове. Това ги карало да се чувстват по-добре. Такива откровения обикновено ме шокират. Но и ми дават много енергия и мотивация да продължавам да пиша песни. Имам разни нови песни, още нямат текст, но нямам търпение да ги покажа на хората, защото мелодиите са ужасяващо красиви. Въобше не знам как може такъв покварен идиот като мен да измисля толкова красиви мелодии. Очевидно Вселената наистина има нужда от някакъв елементарен баланс.

Въпросите зададе Емилия Тончева

Интервюто е публикувано с известни съкращения в бюлетина на 25. Международен театрален фестивал "Варненско лято", бр. 2/2017.

 
Creative Commons License
This work is licensed under a Creative Commons Attribution-Noncommercial-No Derivative Works 2.5 Bulgaria License.