Print

свободната сцена на фокус

 

ИВО ДИМЧЕВ И НЕИСТОВОТО ЖЕЛАНИЕ ДА СЕ ПОЧУВСТВАШ НА МЯСТО, НА КОЕТО НЕ СИ БИЛ ПРЕДИ 

 

                              сн. "Опервил"/ Иво Димчев

 

„Интересувам се от физическата сила на музиката и от мелодията на мускулите ми”, е споделял хореографът и изпълнител Иво Димчев за специалното значение на музиката в неговите пърформанси. В тях тя се превръща във физическо усилие, в ексцес на физикалността, в сюрреално преживяване. И никак не изглежда изненадващо, че той решава да посвети едно от последните си представления на експеримент със собствената си представа за операта, в който въвлича и младите певци Пламена Гиргинова и Николайн Войнов, както и музиканта Стефан Христов, познат от клубната сцена като Mr. Smiff. Премиерата на “Опервил” се състоя на фестивала Performatik на Kaaitheater в Брюксел, като бе включено и в програмата Шоукейс на Международния театрален фестивал “Варненско лято” 2015. Представяме ме ви интервю на Елена Ангелова с Иво Димчев специално за “Опервил”.

 

 

Като хореограф и изпълнител имате специален интерес към музиката. Как „Опервил“ обединява вашите търсения и експерименти в тази област?

 

Първоначалната ми идея за „Опервил” беше да се импровизира вокално върху класически инструментални произведения. Но когато започнах да репетирам с двамата изпълнители, усетих, че това далеч не ми е достатъчно и започнах да развивам музикалността на спектакъла в различни посоки и да експериментирам. Аз самият имам известен тренинг с класическо пеене, но никога не съм харесвал оперите и тяхната естетическа и драматургична едноплановост и „тежкотоварност”. Мечтал съм си да направя опера, но никога не съм си представял как точно би изглеждала или звучала. Затова и не съм я започвал. Както казах, изходната точка за „Опервил” беше възможността за вокална импровизация върху класическа музика. В работния процес започнаха да се преплитат респектът, който имам към класическата вокалност, както и неистовото ми желание да експериментирам с гласа, с формите и да смесвам различни елементи, за да се почувствам естетически на място, на което не съм бил преди. 

 Какво ви беше интересно във взаимодействието между импровизацията и операта в работата върху „Опервил”? 

 За мен като музикант импровизацията е основополагаща и жизненонеобходима. 

Не знам по какви причини . Винаги е било така. Може би заради свободата, която изпитвам импровизирайки и която не изпитвам, когато изпълнявам завършено музикално произведение. А и когато импровизираш, почти не съществуват понятия като правилно или неправилно. Всяка “грешка” може да се окаже врата към нещо друго, нещо ново, нещо непредвидено. От друга страна, аз имам склонността да хореографирам и да прецизирам почти всички елементи в спектаклите си. Харесвам, когато нещата са изпипани в композиционно и визуално отношение. Моментите на импровизация са глътка свеж въздух  за всички на сцената, а предполагам и за зрителя.

 

                              сн. "Опервил"/ Иво Димчев

 

„Оперил“ включва и текст - монолог, който през цялото време върви на екран. Има ли доминиращ елемент в пърформанса или всички присъстват равнопоставено, като взаимно се надграждат?

 

До последно се надявах спектакълът да бъде самодостатъчен. Но се оказа, че част от мен имаше нужда от допълнителен елемент. Нивото на абстракция беше прекалено високо, а все пак правех спектакъл за сцена. Правех „опера”, а в операта текстовата драматургия има значение и е почти задължителен елемент. Затова към средата на работния процес започнах да мисля за текста и как да го инкорпорирам в действието. Бях се зарекъл да не ползвам на сцената текст, защото в последните ми спектакли той беше изключително доминиращ и ми беше станало прекалено лесно да се опирам на него. Реших, че ако се лиша от директното боравене с текст, ще бъда задължен да обърна по-голямо внимание и да потъна по-дълбоко в разработването на музикалността на спектакъла. Затова дистанцирах текста, който бях написал, от действието и го пуснах да тече на субтитри. Той не е наративен, така че няма опасност да започне да преразказва или да обяснява действието. Неговата роля е по-скоро асоциативна и създаваща контекст. Този контекст е несигурен и е в постоянна метаморфоза, но същевременно е центриран в личното. Имайки необходимата дистанция от действието, той позволява зрителите субективно да решават до каква степен и дали въобще да се ползват от него. За едни е излишен, а за други е крайно необходим.

 

След като премиерата на „Опервил“ се състоя на фестивала Performatik на Kaaitheater в Брюксел, какво развитие предвиждате за представлението?

 

„Опервил” се игра вече в Брюксел и Амстердам и за моя голяма изненада беше приет бравурно, защото аз нямах много ясна представа какво точно съм направил.  Предстои резиденция във Виена за две седмици през юли, където смятам да добавя още 10-тина минути към структурата, и есента ще се играе в Бразилия, Ню Йорк, Берлин, Париж и др. 

 

Как работихте с младите музикални артисти Пламена Гиргинова, Николай Войнов и Стефан Христов?

 

Степента на физическа ангажираност и абсурдността в стила ми на работа бяха напълно нови за Пламена и Николай, които имат тясно профилиран класически тренинг. Мисля, че в началото им беше доста забавно. Физическото натоварване беше предизвикателство и за двамата, но това допълнително ги амбицираше. Намираха се в някакъв нов свят, който им беше интересен, и постепенно намериха своето място в него. Бях много горд, когато и в Брюксел, и в Амстердам хората изказваха суперлативи за тях. Те наистина изглеждат много добре на сцената,  особено в комбинация с мен и моята налудничавост. Мисля, че добре се балансираме.

 

Какви са вашите следващи проекти? Смятате ли да представите „Опервил“ в създаденото от вас независимо пространство за съвременно изкуство и музика „МОЗЕЙ”?

Представям „Опервил” в „МОЗЕЙ” в работна версия,  защото той е правен за по- голяма сцена. От есента „Опервил” ще се играе на сцена „Азарян” в НДК, което определено е най-подходящата сцена за него. Вече се играе новият ми проект „Фейсбук театър”, в който се връщам към текста, но по един доста рисков начин – всички текстове се пишат от публиката и в същия момент се изиграват от актьорите. Преживяването за актьора е неописуемо. Надявам се, и за зрителите. 

 

Въпросите зададе Елена Ангелова

 

 

ОПЕРВИЛ

експериментална импровизационна опера

текст, вокална структура и хореография: Иво Димчев

участват и импровизират: Пламена Гиргинова, Николай Войнов и Иво Димчев

в спектакъла се използва музика на Шопен, Стефан Христов и др.

 

Копродукция на Kaiitheater и Фондация "Хюмартс". 

 

 

Материалът се публикува като част от рубриката "Свободната сцена на фокус", която се поддържа с подкрепата на Национален фонд "Култура". 

 
Creative Commons License
This work is licensed under a Creative Commons Attribution-Noncommercial-No Derivative Works 2.5 Bulgaria License.