Print

  Джаред Градингер и Ангела Шубот: Вместо какво са те

  photo: Zhou Fengran

 

На 8 април Международният фестивал за съвременен танц и пърформанс "Антистатик" представя в София физическия пърформанс "Вместо какво са те". Това е първата съвместна продукция на американеца Джаред Градингер, който вече от двайсет години е установен в Берлин, и на германката Ангела Шубот. Още с премиерата си в немската столица тя привклече вниманието и не само влезе в програмите на представителни фестивали, но и предизвика нестихващи дискусии в артистичните и академични среди. Причината за големия интерес към Шубот/Градингер е крайната физическа практика, която разработват.  Във "Вместо какво са те" тя достига до най-основното - до дишането. То предизвиква движението, то създава  форми на живеене. Една игра със собствените граници, игра на форми на съществуване и на кодирани представи, които една след друга се рушат във възприятията ни, докато те дишат, а ние, дишайки заедно с тях, гледаме. Как и защо се случва всичко това, Джаред Градингер и Ангела Шубот разказват в интервю на Елена Ангелова.  

 

Къде е пресечната точка между двиченческата техника и индивидуалността ви на изпълнители  в „Вместо какво са те“?

Не се интересуваме от техниката, а от физикалността, която се свързва с всички човешки тела.

Как използвате по принцип музика във вашата съвместна работа? Във "Вместо какво са те” звуковата среда е създадена от дишането, което движи физическото взаимодействие помежду ви…

Дишането започва като задаване на изкуствена основа за заедност. То е „наложено”. Дишането е непрекъснатото желание за СЕГА, СЕГА, СЕГА, СЕГА, СЕГА. То също така казва „ДА, ДА, ДА, ДА”. Дъхът иска да се освободи. И след известно време той става „реален“, движи се заедно с движението. Ние в много малка степен „хореографирахме“ дишането. Но с настойчивостта си дишането се превръща в отделен свят и можеш да си играеш в и през него. В други наши представления използваме музика, за да дадем както нас самите, така и на публиката, някаква основа, към която да се придържаме. Това се случва чрез нейното присъствие или отсъствие. Музиката разтегля времето и дори му слага край. Не я използваме като театрално средство, а като рамка - в нея се намира море, в което ние плуваме.

На моменти взаимодействието ви във "Вместо какво са те” прилича на конфликт, като че ли се борите. В други, съвсем ясно се допълвате един друг. Какво ви води до този контраст във вашата психофизическа връзка?

Ние търсим равнопоставеност. Равнопоставеност с другия, с пространството, в движенията и динамиката. Нищо не е „повече” от другото. Движението не се създава с намерението да представи специфична физическа връзка, то е по-скоро търсене на ново съ-съществуване... или поне да го изживеем в нова форма. Този свят позволява едно нежно докосване да се трансформира в нещо брутално. Или този, който е по-активен, посредством трансформация достига до точката на равенство там, където „ни-кой” не се движи. По-скоро ние „биваме  движени”, и сме всичко, което произтича помежду.

Какво тогава е значението на специфичния ритъм на дишане?

Дишането е константа, която открихме в процеса на търсене на начини да разградим представата за нашата индивидуалност. Дъхът е живителната сила. Той е това, което ни свързва. Това е основата за нас в този пърформанс да се гмурнем в океан от възможности.

На сцената виждаме две дишащи човешки същества, които съществуват по едно и също време чрез и през един друг. Каква е природата на тяхната връзка? Дали това не е едновременно деконструкция на себе си и съграждане на нов, дишащ организъм?

Точно така! Това е желание. Желание да напуснеш себе си. Желание да бъдеш нещо друго. Какво е онова, което можеш да направиш с другия, но не можеш да направиш сам? Това включва унищожаването на представата ни за самите нас, изоставянето на идеята, че кожата е граница. През това желание ние можем да постигнем проблясъци или моменти, в които не съществуват две тела, правещи нещо, а едно тяло, което просто съществува.

Във ващия пърформанс се проявява една специфична ирония. Тя може ли да се възприеме като моментен резултат на това, което правите, или е по-скоро предварително зададена цел?

Ако започнем да търсим подобен регистър, могат да изникват различни неща. Ирония, пейзажи, връзки, бактерии, израстващи растения... Не желаем да произведем точно тези образи, но те се появяват, защото тялото съдържа тази информация и дори много повече.

До каква степен "Вместо какво са те” е съвременна игра на доминации, в която всеки копира позициите и стратегиите на другия?

Би могло да се „прочете” като игра на доминации, но не бива да забравяте, че другият в същото време избира да бъде пасивен. Така че типичната асоциация за доминацията като „победа” или „притежание” е отживелица. Има радост в това да се предадеш, да те поемат, има също радост в това да поемеш някого. И както казахме преди, много по-удивителното е да оставиш себе си просто да се случваш, а не да трябва да избираш през цялото време какво искаш.

Интервю на Елена Ангелова

 
Creative Commons License
This work is licensed under a Creative Commons Attribution-Noncommercial-No Derivative Works 2.5 Bulgaria License.