Print
Тематичен блок: Танцът между неподвижността и движението

Танц и метафизика на движението

В нашето съзнание танцът и движението са неизменно свързани. Но дали наистина те са едно и също нещо?

 

              figure

Ако решим да очертаем различията между танца, движението и изкуството, неминуемо трябва да намесим метафизиката.Тъй като танцът е движение, танц сам по себе си не съществува. Така, от философска перспектива, може да се формулира парадоксът, в който съществува танцът като форма на изкуство. Движението е нематериално състояние на материята. Движението е феномен, който няма плътност, продължителност или собствено съдържание. Следователно основанието за разбирането на танца лежи извън нашите концепции за реалността. След като движението се появи, то никога не се запазва едно и също. То няма собствена “основа” или “фундамент”. Движението е нищо. Движението се явява вторично, като ефект или резултат. А за да се появи, то има нужда от посредник. В изкуството на танца обикновено телата са носители на движението. Вследствие на движението те си променят вида, формата, очертанието, а често и смисъла. Въпреки че танцът – във вид на движение - минава през тях, телата си остават същите. Нищо от движението не остава по тялото. Нищо от това, което желаем или очакваме от танца – красота, младост,  смисъл или присъствие, е каузално обвързано с него. И въпреки че движението може да бъде знак за живот – тъй като само нещо, което се движи, е живо – то не притежава собствен живот.

Кулминация на изкуството      

Ако определена форма на изкуство се основава именно на качеството несубстанциалност, което означава, че ако танцът основно се характеризира със свойство, което не е обективно съществуващо, статутът на това изкуство също е несигурен. Клемент Грийнберг (1909 - 1994), прочутият изкуствовед от след-военния период на модерността, описва кулминацията на изкуството, неговия класицизъм, като подчертава използването на чисти средства. Целият смисъл е в ползването на тези средства. Историята на изкуството следователно получава своето оптимално удовлетворение в съществуването на абстрактното изкуство. То създава нещо, което реферира само към себе си и като такова представлява музеен експонат, изложен за възхищение.

За танца е трудно да си представим подобен вид удовлетворение. Може би поради факта, че неговата физикалност и материалност, в качеството му на движение на тялото, не притежава музейна форма или обективност. Поради това съществува единствено метафизична гаранция за наличието на физика на танца. Това, което разпознаваме като автентичните, универсални и безусловни качества на танца, а именно движението заради самото движение, няма референция и присъствието на човешкото тяло като художествено събитие и демонстрация има своите основания и причини в нещо, което е изцяло нематериално. А именно, в метафизиката на движението(ята) и в трансцендентността на носителя на индивидуалното движение, което стига до нас посредством структура от вторични референции, съждения и цели: танцова критика, танцова техника, теория на изразните средства, на възприятието или на качеството на преживяването. Затова не е учудващ фактът, че дълго време философията не намираше време да се занимае с танца. Ако нещо ще се мисли, то трябва да е състоятелно. Нещо, което не е субстанциално, не заслужава внимание.

Във вътрешността на категориите

danze horizont

След като танцът все пак съществува, въпреки всичко това, са нужни инструменти за неговото разбиране, различни от чистата философия. В съответствие с генералната стратегия на модернизма да дава на всяка форма на изкуство собствено измерение, танцът също си създава история, естетика и няколко основни предположения за самия себе си с надеждата, че те ще осигурят съществуването му. В западен контекст тези характеристики обикновено са младост, гъвкавост, безсловесност, музикалност и иконичност. Отнесени към феномена на движението, те всъщност са привнесени “отвън”, така да се каже, под формата на описание или определение. Това означава, че танцът се състои от неща, които се вместват в рамките на тези категории - тези, които, когато се сгушат в него нежно, закрилящо или дори неприлично, нашите критерии ги разпознават като такива. Нематериалността на танца, неговата логически допустима склонност към усъвършенстване, е защитена и оградена от естетическите стратегии на културния бизнес. Тук се крие огромната мощ на танца.

Танцът е важен именно в качеството си на движение. Той представлява това, което не може да се притежава в живота и което именно поради тази причина е толкова ценно. Танцът може да отстоява метафизиката на движението(ята) и те се превръщат в истинския източник на неговата реалност, на неговата ефективност в света. По този начин танцът превръща своята нематериална природа в единствената реалност.       

 

Clement Greenberg: Homemade Esthetics: Observations on Art and Taste. New York, NY,  Oxford University Press 2000          

 Франц Антон Крамер, танцов критик и изследовател

 превод Мирослава Мариянова

Copyright: Goethe-Institut e.V., Online-Redaktion

 

 
Creative Commons License
This work is licensed under a Creative Commons Attribution-Noncommercial-No Derivative Works 2.5 Bulgaria License.