Print

                                                                                                                                                                                              свободната сцена на фокус

Танц и технология

 

От вагнеровата идея за тотално изкуство до днешно време съвременното представление използва всички възможни сетива, за да стимулира желания ефект у своята публика. Мащабни декори, стряскащи звуци, аромати, видео среда - всички трикове са подчинени на целта зрителят да бъде въвлечен в представлението.

В сферата на съвременния танц откриваме различни стилове и течения. Колкото и да се различават посоките обаче, общото между тях е движението, което се случва тук и сега. Докато музиката може да е на запис, а декорът да бъде допълнен от предварително подготвено видео, то танцът остава живият, пълнокръвен елемeнт на сцената. Другите изкуства имат допълваща, подчинена роля.

Днес дигиталните технологии са навлезли и в най-интимните кътчета на ежедневието ни. Заобиколени сме от неща, които светят, мигат, пиукат, звънят, свирят и се движат. Те са толкова много, че вече дори не ги забелязваме. Новият технологичен свят променя и различните форми на изкуство. Появяват се нови изразни средства свързани с употребата на компютри и обединени под общия код “Нови медии”. Те оказват силно влияние и на сценичното изкуство. Дигиталните технологии биват интегрирани в представлението под формата на видео прожекции, компютърно контролирани осветление, декор и звук, чрез които сцената се превъща в по-подходяща среда за естетиката на съвременния танц.

Новите медии не се изчерпват обаче с компютърния контрол над отделните елементи от представлението като видео или звукова среда. Те до голяма степен изследват начините за обединяване и свързване на различните форми в изкуството. До този момент танцьорът следва ритъма на музиката, а видеото служи за ефектна илюстрация - допълнение на темата. Оттук нататък, благодарение на навлизането на новите технологии, възможностите за комуникация между различните части на едно танцово представление се увеличават.

Това, което може да обедини отделните части като например музика, видео среда и танц в един пълноправен диалог между изкуствата, е компютърът. При елементи като видео прожекцията и звуковата среда компютърът присъства от момента на първоначалното им създаване. Те първо биват монтирани и обработени, а впоследствие възпроизведени и контролирани чрез него. Единственият елемент, който е от плът и кръв и не е задължително свързан с дигиталната технлогия, е танцьорът. Именно неговото движение обаче е в сърцето на един танцов пърформанс. Съвременната технология ни позволява да уловим и да използваме дигитално точно това движение.

Благодарение на растящия интерес към гейм-продуктите на свободния пазар можем да намерим много разработки за улавяне на движение под формата на гейм-контролери, с които потребителят може да играе бокс или тенис в хола си. Именно подобни технологии се използват за създаването на интерактивни танцови представления. Има два основни метода за улавяне на движението и използване на информацията в реално време за директна интеракция. Единият начин е като се използва информацията, която идва от обикновена уеб камера. Чрез анализ на картината и на разликата между настоящ и предишен кадър, на промяната в цветовете и в осветлението можем да разберем какво е движението на обекта пред камерата. Комерсиалната разработка сe казва Kinect (http://www.youtube.com/watch?v=Mf44bWQr3jc&feature=fvsr). Другият метод е свързан с улавяне на движението чрез сензори като акселерометър, жироскоп и други, които следят безжично характера на движението. Комерсиалната разработка се казва Wii Remote (http://www.youtube.com/watch?v=ETAKfSkec6A&feature=related). Първата разработка дава повече свобода на самото движение - няма ги кабелите, копчетата, физическите сензори. Проблемът засега е в по-неточния и труден за овладяване контрол. Нещо, което сигурно скоро ще бъде променено. При втория, хардуерен вариант предимствата са по-голямата точност и прецизност при улавяне на движението. Хардуерният вариант също така може да бъде съобразен и направен за специалните нужди и изисквания на конкретното представление и танцьор.


Изборът и разработката на механизъм за улавяне на движение са едва началото на пътя към крайната цел - интерактивен пърформанс. След като уловиш и разбереш какво е движението, трябва да решиш какво ще бъде контролирано, как това ще става по най-удобен начин, каква ще е ролята на интеракцията и какъв ще е нейният смисъл. Съществуващата технология позволява различни форми и нива на интеракция.

Един вариант за употреба на дигиталните технологии е събирането на информация за местоположението на танцьора. Тази информация се използва за контрол на сценичната среда, която е подчинена на неговото движение. Получава се еднопосочна интерактивна връзка между човек и компютър, в която компютърът е подчинен. При този вариант не е необходимо танцьорът да променя движенчески поведението си. Така той остава напълно свободен и необременен от средата (http://www.youtube.com/watch?v=sbjOMualLVs&feature=related). Възможен е обаче и противоположният вариант. Тогава танцьорът е подвластен на технологията. Такъв пример откриваме при хореографията на Loop Driver (https://vimeo.com/8459705) на Troika Ranch, създадена на базата на видео монтаж, който изследва различните форми и функции на видео лупа. Танцьорите са поставени пред почти невъзможната задача да повторят движение, което е създадено чрез и съществува само заради компютъра. Това на свой ред променя тотално начина, по който те разучават и изпълняват движенията.

Най-голямото предизвикателство остава стремежът да се създаде пълноправен разговор между компютър и човек. Подобен диалог през погледа на едно представление би изглеждал по следния начин: танцьорът променя средата чрез движенията си. Промяната в средата стимулира реакция в изпълнителя. Това означава, че танцьорът ще трябва да намери език за комуникация с технологията, което неминуемо би довело до промяна не само в движението, но и в мисленето за това движение.       

Следващото поколение компютри ще бъдат управлявани от движение и глас. Вече няма да е необходимо да пишем на клавиатури и да кликаме с мишки, за да управляваме информационния поток. Разработват се контролери, които да прихващат мозъчните вълни и така само чрез мисълта си ще можем да сме част от дигиталното пространство. Изпълнителите на сцената ще имат достъп до много по-богат инструментариум. Бариерата между технология и танцьор обаче не е липсата на връзка, а е съгласуването на различни принципи на работа. Математически точната, предвидима програма на звуковата и видео средата се оживяват, когато бъдат управлявани от движението на човек. Именно когато технологичният процес бива обвързан с нелогичното движение, той може да пресъздаде емоционалността на танца. И въреки че това вече се случва и е възможно, този сценарий на българската сцена все още звучи като излязъл от научно-фантастичен разказ.      

                                                                                                                              Албена Баева

Албена Баева работи в сферата на интерактивния дизайн, експерименталното видео и пърформанса. През 2010 година тя се дипломира в магистърска програма. “Дигитални изкуства”, НХА, София. Албена Баева е основател на Runabout project, платформа за комуникация и интеракция на художници и музиканти. Работите и включват интерактивни инсталации и видео, както и пърформанси в рамките на Runabout project. Албена Баева е участвала в международни програми за арт обмен в Чехия, Германия, Италия, Естония, в общи експозиции в Германия, Италия, Румъния и България, както и в редица национални и международни фестивали като City Hide Project 06 (Рим, Италия, 2006), Filmini Fest (София, България, 2008), Da-fest (София, България, 2009 и 2010), Sofia Underground Fest (София, България, 2009), Videoholika (Варна, България, 2010). През м- март Албена Баева осъществи лаборатория "Интеракция в движение" в Дерида Денс Център, дала повод "Нови драматургии" да се обърне към нея с покана за настоящата статия. Лабораторията се проведе като експериментална стая за интеракция с движение, видео и звук. Участващите танцьори имаха възможност да се запознаят с технология  от кухнята на Runabout project и да изпробват как със собствените си движения и тяло могат да влияят на видео и звукова среда, откривайки нови изразни средства за импровизация.

Рубриката „Свободната сцена на фокус”
се поддържа с финансовата подкрепа на  Национален фонд "Култура”               
 
Creative Commons License
This work is licensed under a Creative Commons Attribution-Noncommercial-No Derivative Works 2.5 Bulgaria License.