Извънредностите на АНТИСТАТИК 2018

Switch to blue color scheme

Switch to red color scheme

Switch to green color scheme

Switch to orange color scheme

Medium Font Size (Default)

Large Font Size

X-Large Font Size

начало

платформа

рецензии

теория

интервюта

проекти

препоръчваме

English version

линкове

Извънредностите на АНТИСТАТИК 2018 "Хабитат", Ури Шафир (Израел), сн. Стефан Галибов Между 20 и 30 април Международният фестивал за съвременен танц и пърформанс "Антистатик" суверенно обяви „извънредно положение“ по повод своето 11-то издание в София. По принцип всеки фестивал представлява вид „извънредно положение“, доколкото изменя обичайния ритъм на случвания, създава кратковременно интензивно поле за срещи и обмен на хора и идеи, зарежда средата с едно особено усещане за пораждане на нещо ново, което впоследствие или реализира по различни логики своя потенциал, или просто изчезва. Организаторите на „Антистатик“ едва ли не с перформативен жест въведоха „извънредното положение“ в смисъл на временно отпадане на обичайните правила, заменени от законите на съвременното изкуство. За това как проработиха те и достигнаха ли степен на извънредност, пише Ангелина Георгиева . Read more... свободната сцена на фокус Материалът е изготвен с финансовата подкрепа на Национален фонд "Култура " Зад стените на срама Срамът като афект, усещане, емоция, е неизменно свързан с процеса на социализиране . Той се прокрадва във физически действия и жестове, управлява се през социални норми и културни разкази, белязва спомени и лични истории… В него се примесват травмата от отвръщане от нещо желано и страхът от самоизлагането. “ Shamebox ” ( буквално „Кутия на срама“ ) е най-новото представление на утвърдения тандем в съвременния танц и пърформанс Ива Свещарова и Вили Прагер в ДНК. То поставя своеобразен „театър на срама“, подхождайки към него като психически, телесен, социален и културен концепт. Резултатът е енергетичен, комичен, гротесков, а накрая и лиричен пърформанс, който самоиронично се заиграва с потенциала на сцената също сама по себе си да бъде „кутия на срама“. При него отиде и тазгодишната награда „Икар“ за съвременен танц и пърформанс. За “ Shamebox ” пише Пламен Харманджиев в дебютен текст за dramaturgynew . net . Read more...

"Хабитат", Ури Шафир (Израел), сн. Стефан Галибов

Между 20 и 30 април Международният фестивал за съвременен танц и пърформанс "Антистатик" суверенно обяви „извънредно положение“ по повод своето 11-то издание в София. По принцип всеки фестивал представлява вид „извънредно положение“, доколкото изменя обичайния ритъм на случвания, създава кратковременно интензивно поле за срещи и обмен на хора и идеи, зарежда средата с едно особено усещане за пораждане на нещо ново, което впоследствие или реализира по различни логики своя потенциал, или просто изчезва. Организаторите на „Антистатик“ едва ли не с перформативен жест въведоха „извънредното положение“ в смисъл на временно отпадане на обичайните правила, заменени от законите на съвременното изкуство. За това как проработиха те и достигнаха ли степен на извънредност, пише Ангелина Георгиева .

свободната сцена на фокус Материалът е изготвен с финансовата подкрепа на Национален фонд "Култура " Зад стените на срама Срамът като афект, усещане, емоция, е неизменно свързан с процеса на социализиране . Той се прокрадва във физически действия и жестове, управлява се през социални норми и културни разкази, белязва спомени и лични истории… В него се примесват травмата от отвръщане от нещо желано и страхът от самоизлагането. “ Shamebox ” ( буквално „Кутия на срама“ ) е най-новото представление на утвърдения тандем в съвременния танц и пърформанс Ива Свещарова и Вили Прагер в ДНК. То поставя своеобразен „театър на срама“, подхождайки към него като психически, телесен, социален и културен концепт. Резултатът е енергетичен, комичен, гротесков, а накрая и лиричен пърформанс, който самоиронично се заиграва с потенциала на сцената също сама по себе си да бъде „кутия на срама“. При него отиде и тазгодишната награда „Икар“ за съвременен танц и пърформанс. За “ Shamebox ” пише Пламен Харманджиев в дебютен текст за dramaturgynew . net .

Материалът е изготвен с финансовата подкрепа на Национален фонд "Култура "

Зад стените на срама

Срамът като афект, усещане, емоция, е неизменно свързан с процеса на социализиране . Той се прокрадва във физически действия и жестове, управлява се през социални норми и културни разкази, белязва спомени и лични истории… В него се примесват травмата от отвръщане от нещо желано и страхът от самоизлагането. “ Shamebox ” ( буквално „Кутия на срама“ ) е най-новото представление на утвърдения тандем в съвременния танц и пърформанс Ива Свещарова и Вили Прагер в ДНК. То поставя своеобразен „театър на срама“, подхождайки към него като психически, телесен, социален и културен концепт. Резултатът е енергетичен, комичен, гротесков, а накрая и лиричен пърформанс, който самоиронично се заиграва с потенциала на сцената също сама по себе си да бъде „кутия на срама“. При него отиде и тазгодишната награда „Икар“ за съвременен танц и пърформанс. За “ Shamebox ” пише Пламен Харманджиев в дебютен текст за dramaturgynew . net .

Приятно ми е, Ива! През месец февруари софийският театрален афиш се освежи с един силен авторски спектакъл. Актрисата Ива Тодорова излезе пред публика със силен личен жест – моноспектакъл, основан на изповедно автобиографичен текст, който тя пише през годините, в които живее далеч от театъра. „ Приятно ми е, Ива!” на сцената на Театър 199 привлече вниманието на специалисти и зрители с откровената си емоция, искрящо чувство за хумор и очарователна артистичност. За представлението разказва Мира Тодорова. Read more... свободната сцена на фокус Материалът е изготвен с финансовата подкрепа на Национален фонд "Култура " Отново за Театър „Реплика“: „Лоши деца“ и „САМ И“ Заедно с „Вокс Попули“ и Неда Соколовска, Театър „Реплика“ е другата разпознаваема независима театрална формация, заявяваща интереса си към различни форми на документалния театър. Последните два спектакъла на Театър „Реплика“ – „Лоши деца“, който се играе в „ I am Studio “, и „САМ И“ в Център за култура и дебат „Червената къща“, предлагат рефлексия върху социално значими и чувствителни за обществото проблеми. В „Лоши деца“ такъв е насилието в училище – то активно вълнува обществеността напоследък и е в центъра на медийния интерес. „САМ И“ разглежда личните измерения в необратимите процеси на обезлюдяване на българските села и тихо присъства като констатация в статистиките. За тях пише Зорница Каменова . Read more... свободната сцена на фокус Материалът е изготвен с финансовата подкрепа на Национален фонд "Култура " История на вчерашния ден , или на записването като споделеност „Историята на вчерашния ден“ е най-новата хореографска работа на Галина Борисова , която от края на м. ноември се представя в Галерия „Етюд“. Тя е отличима по редица причини. В нея са ангажирани шестима изявени артисти в съвременния театър и танц като Ива Свещарова, Мирослава Захова, Александра Спасова, Вили Прагер, Стефан А. Щерев и Нейтън Купър . Техните тела са впуснати в поетична хореография, която създава усещане за съзерцание на отминал спомен, чиято реалност сякаш ни е обърнала гръб, той винаги ни се явява недостижим и наблюдаван отдалеч в негово вече самостоятелно съществуване. Така и в нито един момент не виждаме лицата на изпълнителите. Галя Борисова твърди, че отправна точка на нейната хореография са дневниците на Л. Н. Толстой и изобщо писането на дневник и споделянето на лични истории. Поканихме режисьора Анна Данкова да сподели своята история, която това необичайно представление е отключило в нея като зрител. Read more... свободната сцена на фокус Материалът е изготвен с финансовата подкрепа на Национален фонд "Култура " Усещане за Бекет "Щастливият Бекет" е най-новата независима артистична работа на режисьора Марий Росен с неговия утвърден екип, част от който са музикантът Константин Тимошенко ( Help Me Jones ) и сценографката Петя Боюкова. Тук той продължава и успешното си сътрудничество с актрисата Ани Вълчанова, след като изпълнението й във "Влиянието на гама лъчите върху лунните невени" й донесе награда "Икар" 2015 за водеща женска роля. Те създават интерактивен спектакъл, построен като своеобразна жива инсталация, вдъхновена от последната пиеса на Самюъл Бекет „О, щастливи дни” (1960). В нея авторът-абсурдист създава един от най-ярките образи на човешката ситуация в неговия свят – зарита до кръста в земята, Уини с неизменната черна чанта до себе си посреща с надежда и въодушевление всеки нов ден. Дните й преминават в изпълняване на малки ритуали, в учудващи разсъждения за думите, отминаването на времето, света на предметите, житейските надежди и страхове, докато накрая не се събуди потънала до шия в земята. Екипът на Марий Росен заменя оригиналния текст на пиесата с текстове, които самата публика създава, и позволява на всеки да се огледа в големите въпроси на Бекет към човешката екзистенция. За "Щастливият Бекет" пише Албена Тагарева. Read more...

През месец февруари софийският театрален афиш се освежи с един силен авторски спектакъл. Актрисата Ива Тодорова излезе пред публика със силен личен жест – моноспектакъл, основан на изповедно автобиографичен текст, който тя пише през годините, в които живее далеч от театъра. „ Приятно ми е, Ива!” на сцената на Театър 199 привлече вниманието на специалисти и зрители с откровената си емоция, искрящо чувство за хумор и очарователна артистичност. За представлението разказва Мира Тодорова.

свободната сцена на фокус Материалът е изготвен с финансовата подкрепа на Национален фонд "Култура " Отново за Театър „Реплика“: „Лоши деца“ и „САМ И“ Заедно с „Вокс Попули“ и Неда Соколовска, Театър „Реплика“ е другата разпознаваема независима театрална формация, заявяваща интереса си към различни форми на документалния театър. Последните два спектакъла на Театър „Реплика“ – „Лоши деца“, който се играе в „ I am Studio “, и „САМ И“ в Център за култура и дебат „Червената къща“, предлагат рефлексия върху социално значими и чувствителни за обществото проблеми. В „Лоши деца“ такъв е насилието в училище – то активно вълнува обществеността напоследък и е в центъра на медийния интерес. „САМ И“ разглежда личните измерения в необратимите процеси на обезлюдяване на българските села и тихо присъства като констатация в статистиките. За тях пише Зорница Каменова .

Заедно с „Вокс Попули“ и Неда Соколовска, Театър „Реплика“ е другата разпознаваема независима театрална формация, заявяваща интереса си към различни форми на документалния театър. Последните два спектакъла на Театър „Реплика“ – „Лоши деца“, който се играе в „ I am Studio “, и „САМ И“ в Център за култура и дебат „Червената къща“, предлагат рефлексия върху социално значими и чувствителни за обществото проблеми. В „Лоши деца“ такъв е насилието в училище – то активно вълнува обществеността напоследък и е в центъра на медийния интерес. „САМ И“ разглежда личните измерения в необратимите процеси на обезлюдяване на българските села и тихо присъства като констатация в статистиките. За тях пише Зорница Каменова .

свободната сцена на фокус Материалът е изготвен с финансовата подкрепа на Национален фонд "Култура " История на вчерашния ден , или на записването като споделеност „Историята на вчерашния ден“ е най-новата хореографска работа на Галина Борисова , която от края на м. ноември се представя в Галерия „Етюд“. Тя е отличима по редица причини. В нея са ангажирани шестима изявени артисти в съвременния театър и танц като Ива Свещарова, Мирослава Захова, Александра Спасова, Вили Прагер, Стефан А. Щерев и Нейтън Купър . Техните тела са впуснати в поетична хореография, която създава усещане за съзерцание на отминал спомен, чиято реалност сякаш ни е обърнала гръб, той винаги ни се явява недостижим и наблюдаван отдалеч в негово вече самостоятелно съществуване. Така и в нито един момент не виждаме лицата на изпълнителите. Галя Борисова твърди, че отправна точка на нейната хореография са дневниците на Л. Н. Толстой и изобщо писането на дневник и споделянето на лични истории. Поканихме режисьора Анна Данкова да сподели своята история, която това необичайно представление е отключило в нея като зрител.

свободната сцена на фокус

„Историята на вчерашния ден“ е най-новата хореографска работа на Галина Борисова , която от края на м. ноември се представя в Галерия „Етюд“. Тя е отличима по редица причини. В нея са ангажирани шестима изявени артисти в съвременния театър и танц като Ива Свещарова, Мирослава Захова, Александра Спасова, Вили Прагер, Стефан А. Щерев и Нейтън Купър . Техните тела са впуснати в поетична хореография, която създава усещане за съзерцание на отминал спомен, чиято реалност сякаш ни е обърнала гръб, той винаги ни се явява недостижим и наблюдаван отдалеч в негово вече самостоятелно съществуване. Така и в нито един момент не виждаме лицата на изпълнителите. Галя Борисова твърди, че отправна точка на нейната хореография са дневниците на Л. Н. Толстой и изобщо писането на дневник и споделянето на лични истории. Поканихме режисьора Анна Данкова да сподели своята история, която това необичайно представление е отключило в нея като зрител.

свободната сцена на фокус Материалът е изготвен с финансовата подкрепа на Национален фонд "Култура " Усещане за Бекет "Щастливият Бекет" е най-новата независима артистична работа на режисьора Марий Росен с неговия утвърден екип, част от който са музикантът Константин Тимошенко ( Help Me Jones ) и сценографката Петя Боюкова. Тук той продължава и успешното си сътрудничество с актрисата Ани Вълчанова, след като изпълнението й във "Влиянието на гама лъчите върху лунните невени" й донесе награда "Икар" 2015 за водеща женска роля. Те създават интерактивен спектакъл, построен като своеобразна жива инсталация, вдъхновена от последната пиеса на Самюъл Бекет „О, щастливи дни” (1960). В нея авторът-абсурдист създава един от най-ярките образи на човешката ситуация в неговия свят – зарита до кръста в земята, Уини с неизменната черна чанта до себе си посреща с надежда и въодушевление всеки нов ден. Дните й преминават в изпълняване на малки ритуали, в учудващи разсъждения за думите, отминаването на времето, света на предметите, житейските надежди и страхове, докато накрая не се събуди потънала до шия в земята. Екипът на Марий Росен заменя оригиналния текст на пиесата с текстове, които самата публика създава, и позволява на всеки да се огледа в големите въпроси на Бекет към човешката екзистенция. За "Щастливият Бекет" пише Албена Тагарева.

"Щастливият Бекет" е най-новата независима артистична работа на режисьора Марий Росен с неговия утвърден екип, част от който са музикантът Константин Тимошенко ( Help Me Jones ) и сценографката Петя Боюкова. Тук той продължава и успешното си сътрудничество с актрисата Ани Вълчанова, след като изпълнението й във "Влиянието на гама лъчите върху лунните невени" й донесе награда "Икар" 2015 за водеща женска роля. Те създават интерактивен спектакъл, построен като своеобразна жива инсталация, вдъхновена от последната пиеса на Самюъл Бекет „О, щастливи дни” (1960). В нея авторът-абсурдист създава един от най-ярките образи на човешката ситуация в неговия свят – зарита до кръста в земята, Уини с неизменната черна чанта до себе си посреща с надежда и въодушевление всеки нов ден. Дните й преминават в изпълняване на малки ритуали, в учудващи разсъждения за думите, отминаването на времето, света на предметите, житейските надежди и страхове, докато накрая не се събуди потънала до шия в земята. Екипът на Марий Росен заменя оригиналния текст на пиесата с текстове, които самата публика създава, и позволява на всеки да се огледа в големите въпроси на Бекет към човешката екзистенция. За "Щастливият Бекет" пише Албена Тагарева.

More Articles... Поколение ЛОШИ ДЕЦА | Илко Ганев Кралят Елен | Зорница Каменова Новите дрехи на постмодерния танц| Миряна Ташкова Пътешествие през неуловимото| Светлозара Христова

Поколение ЛОШИ ДЕЦА | Илко Ганев

Кралят Елен | Зорница Каменова

Новите дрехи на постмодерния танц| Миряна Ташкова

Пътешествие през неуловимото| Светлозара Христова

<< Start < Prev 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 Next > End >>

Page 1 of 17