Print

Приятно ми е, Ива!

През месец февруари софийският театрален афиш се освежи с един силен авторски спектакъл. Актрисата Ива Тодорова излезе пред публика със силен личен жест – моноспектакъл, основан на изповедно автобиографичен текст, който тя пише през годините, в които живее далеч от театъра. Приятно ми е, Ива!” на сцената на Театър 199 привлече вниманието на специалисти и зрители с откровената си емоция, искрящо чувство за хумор и очарователна артистичност. За представлението разказва Мира Тодорова.

След толкова много години Ива се появява с истински свеж, спокоен, интелигентен и чувствителен глас. Тя излъчва чистота, проникновение, колебание, емоционалност и уязвимост, което прави сценичното случване истинско, автентично и затова много мощно. Човешкото измерение на спектакъла – да изразиш себе си, да изговориш  цялото натрупало се желание, болка, радост, съмнение, копнежи, провали, да споделиш лични моменти на изключителност и моменти на посредственост, без да го обезопасяваш в метафори, красиви картини и намислена сюжетност, превръща представлението в откровение, без излишно сантименталничене или флирт с публиката.

С овладян професионализъм Ива се впуска в себеразказване като жанрово отвежда изпълнението в пространствата на stand up comedy – сложна, капризна, деликатна и изискваща форма, почти непозната в България. Освен чувство за хумор и самоирония, изисква изпълнителска култура, човешка харизма, бърза реакция и „добро разположение“ в себе си и заобикалящата те среда. За живата, неерозирала връзка на Ива със собственото си Аз и публиката допринася и иначе болезненото отсъствие от професионалното поле, спестило й умората, автоматизма и клишето, които то неминуемо генерира.

Спектакълът едновременно  разсмива и вълнува, основно се свързва със зрителя през емпатия, като създава чисто поле на споделеност, близост, обич и радост, в което зрителят е приласкан да съучаства (емоционално и интелектуално), с възможност за острова на катарзиса – да осъзнае, преживее и преработи личните си неудовлетворености, травми и болки, но и заедно с това да разпознае и усилили собствените си радости и желания. „Приятно ми е, Ива!“ е страхотно леко и същевременно много ценно преживяване, което в театъра не се случва често!  

Ива Тодорова е позната на публиката от работата си с режисьори като Галин Стоев, Стоян Радев, Лили Абаджиева, с които тя направи спектакли, оставайки в съзнанието на специалисти и зрители като много талантливо актьорско присъствие с огромен игрови потенциал, изобретателност, лекота и харизма. Защо именно подобни актьорски фигури остават извън театралната професия, освен поради лични житейски обстоятелства, съдба и прочее, е въпрос, който заслужава отделно внимание.

Ива не прави завръщане към сцената само защото й липсва актьорската професия и се чувства незаслужено маргинализирана от средата, а защото има нужда да сподели (артикулира и така подреди) себе си през единствената медия, която душата й разпознава като своя – театъра. Тази необходимост се адресира първоначално с текст-дневник-изповед, който Ива пише/води повече от 10 години. Текстът разказва както за работни, битови и всякакви житейски ситуации и обстоятелства, така и за много интимни (почти несподелими) неща, като всички те съществуват в някаква хоризонтална нейерархичност, с еднаква степен на интензитет, (не)важност, поетичност и самоирония. Ива демонстрира особено фин талант и стил на писане – без да натежава с поетични картини, самоцелни метафорики, прекалена умозрителност или метафилософстване, текстът с лекота, хумор, чувство за абсурд и поетизъм, през уж банални и ежедневни случки и лексика, казва големи и важни неща за нас, хората в съвременното общество. Драматургично материалът е организиран фрагментарно, преплитат се нишки на различни истории, които обаче са ясно проследими, функционират заедно и по отделно, без нито един елемент да остане недоразвит или да увисне като нарочен инцидентен ефект, без да бъде обвързан с цялото. При наличието на 10-годишен материал се изисква вкус и самодисциплина да успееш да се отстраниш от себе си и професионално да се композираш и разкажеш, отказвайки се от много парчета „себе си“. За сценичния разказ като „външно око“ е привлечен режисьорът Стоян Радев, който помага със съвет и кураж, за да успее актрисата да обективира погледа си, да привиди и извади универсалното качество на личния си опит, което да довери на публиката.

Ива застава сама в абсолютно празното пространство на сцената – изключително смел жест, предвид дългогодишното й отсъствие от същата тази сцена (малко преди това Ива се появява за първи път отново в театрална среда в спектакъла на Гергана Димитрова и Здрава Каменова „Добре дошли в България“ на сцената на ДНК). Компания й правят един висящ триангел, чрез който тя отмерва различните части на представлението, и едно въображаемо врабче, което от време на време й „партнира“.  В дъното на сцената на моменти се появяват (във видео прожекция) съпругът й италианец и техни близки италиански приятели, които се включват с кратки „видео поздрави“, особено смешни заради неумелото им изговаряне на български думи (като например спреженията на глагола „закусвам“ или опити за „довиждане“), но и страшно симпатични заради топлотата, уюта и сърдечността, с които очевидно обгръщат Ива, а заедно с нея и публиката в залата.

За час половина с един микрофон, много енергия, доверие и отдаденост, Ива Тодорова разказва истории за рекламни страници, лешояди, театрални кастинги, ремонти, режисьори, майстори, пътувания и прочее, за да стигне до кроткото откровение, че всичко е наред, когато просто „не се правиш“ на нищо и си максимално при себе си. Странно звучи от устата на актьор, изказано в рамките на сценичната условност. Но в крайна сметка абсолютно й вярваш. Сигурен си, че това е общовалидно за всички нас, във всички ситуации. Просто да си истински – толкова трудно и същевременно толкова просто! – един безкраен ресурс за радост, съкровение и красота. Ключът към справянето с всякакви конфликти и травми.     

Мира Тодорова

 

Театър 199

ПРИЯТНО МИ Е, ИВА!

представление на Ива Тодорова

постановъчен консултант Стоян Радев

сценична среда Елица Георгиева и Момчил Алексиев

снимки Павел Червенков

 

 

 
Creative Commons License
This work is licensed under a Creative Commons Attribution-Noncommercial-No Derivative Works 2.5 Bulgaria License.