Print

свободната сцена на фокус

Материалът е изготвен с финансовата подкрепа на Национален фонд "Култура" 

 

Поколение лоши деца

 

Театър „Реплика“ вече от няколко години се стреми да отправя реплики към травматични обществени явления през средствата на документалния театър. „Лоши деца“ с режисьор Благой Бойчев е от най-новите им представления и то взима на прицел нарастващата агресия в училище. Един проблем, през който се оглежда институцията на училището, ситуацията на учителите, на семейството, на децата, поведението на медиите... И все превратно се повдига въпросът кой е виновен, а еднозначен отговор няма. През силните истории и превъплъщения на актрисата Боряна Пенева спектакълът активно въвлича зрителите и от наблюдатели ги превръща в разсъждаващи и съпреживяващи съучастници. За „Лоши деца“ пише Илко Ганев.

Има една ужасяваща статистика, в която България попада сред първите десет страни с най-висок коефициент на насилие в училище. Всеки би могъл да направи свое проучване в интернет и да установи, че зад това изследване застават Световната здравна организация, УНИЦЕФ, както и Държавна агенция „Закрила на детето“. Театърът и съвременните театрали, работещи в естетиката на документалното, все по-често започват да реагират на насилието като сериозен проблем на времето.

Някъде в средата на миналия сезон Театър „Реплика“ представи за пръв път пред зрители спектакъла „Лоши деца“ по едноименната пиеса на румънската драматуржка Михаела Михайлова, която се занимава с насилието в училище. Би било уместно да твърдим, че в този театрален акт има нещо много важно, че той демонстрира социална ангажираност. Въздействието от всички послания в представлението е зловещо, крайно и ни дава сигнал за огромен, разрастващ се покрай нас проблем – психическия и физически тормоз сред децата.

Режисьорът Благой Бойчев, който е и сред основателите на Театър „Реплика“ – трупа с некомерсиална насоченост и една от първите, които се занимават с документален театър, както самият той твърди – успява да постигне силно съчетание от текстове. Той изгражда композиция между румънската пиеса и .документални интервюта, които екипът е събирал от учители, ученици и родители от няколко столични училища. За да се доближи до българската действителност и в търсене на актуалност, екипът на спектакъла добавя и свои истории, както и един публицистичен текст на журналистката Мария Касимова.

© Ruzhin | ACT Independent Theatre Festival 2017

Авторката на „Лоши деца“ Михаела Михайлова е също театрален критик и изследовател, а пиесите ѝ най-често се занимават с политически теми за социалните неравенства, въпроси за дискриминацията, държавните злоупотреби спрямо непредставени групи, агресивните трансформации в постсоциалистическо време и др. Работата ѝ в сферата на театъра е много активна по теми, свързани с образователната система: насилието в училище, правата на децата, отношението между учители, ученици и родители.      

Текстът „Лоши деца“ се появява в публичното пространство още през 2011 г. Написан е като моноспектакъл за една актриса, която трябва да изиграе 9 различни персонажа. Авторката е провокирана от действителен случай за 11-годишна ученичка, която бива драстично наказана по време на учебен час. По примера на учителката към наказанието се включват и съучениците на момичето, които копират поведението на своята преподавателка.

Атмосферата на спектакъла подхваща публиката още с влизането в тъмния безистен на ул. „Раковски“ 149, където в едно бивше фотографско студио, приютило в последните години голям брой проекти от независимата театрална сцена, основно се случват спектаклите на „Реплика“. Там вътре, някъде между столовете за публиката и между сцената, спектакълът вече е започнал. С влизането си в пространството ставаме свидетели на лежащо върху барбарон момиче, потънало в собствени мисли, изолирано и свито на земята като в някакъв ъгъл на стая. Върху екрана на телевизора зад гърба ѝ са се заредили автентични любителски кадри и звуци, в които можем да различим случки с деца, упражняващи агресия и крайна жестокост помежду си.

Проучвайки и анализирайки повечето подобни случаи можем съвсем ясно да отчетем, че децата-агресори сами снимат побоищата и насилието, което упражняват върху другите, а разпространяването на клипчетата в интернет извършват като някаква задължителна част от наказателната акция към жертвите си.

Спектакълът успява да разкаже всички гледни точки към инцидента, без да съди и без да посочва даден виновник за създалата се ситуация. Сценичният разказ се движи между импровизирано телевизионно студио на сцената, в което разследващата журналистка и водеща (Ваня Богданова) се опитва да достигне до истината в случая с нападнато в училище момиче, водейки интервюта с учителката, директорката на училището, майката, а на финала в разговор с публиката се включва и самата жертва, споделяйки части от своя дневник, разкривайки много явно причинената психическа травма и поставяйки директни въпроси.  В ролите на всички се превъплъщава Боряна Пенева.

Актрисата има натрупан опит в документалния театър с проектите на „Реплика“ – „Животът се получи“, „Хубава си, миля моя“, „Ние сме боклуците от Източна Европа“, както и в „Двама бедни румънци, които говорят полски“, „Заполярная Правда или Истина...отвъд Полярния кръг“, „Протест.mp3“ на студиото за документален театър „Vox Populi“ и др.

© Ruzhin | ACT Independent Theatre Festival 2017

Боряна Пенева демонстрира забележителна ловкост и силно усещане за автентично присъствие на образите в серията от своите изпълнения. Тя успява едновременно да изживее болката и проблемите персонажите си, но и да седи достатъчно отстранено от тях, да бъде своеобразен защитник и обективен наблюдател на проблема. Уловила е много точно и пресъздава на сцената характерното невежество, агресията и необективността на родителите, неадекватното поведение и отклоненията от нормите при учителите, както и рефлексията към всичко това у децата. Единственият ѝ партньор на сцената е Ваня Богданова, която е реален журналист в живота. Макар и без професионален опит в театъра, тя успява да постигне типичното поведение на онези журналисти, които умишлено и на всяка цена търсят сензацията в подобни болезнени теми.

„Лоши деца“ е сериозен и необходим спектакъл-манифест, който се явява като остро предупреждение спрямо “copy-paste” поколението. По всяка вероятност тревогата, която би следвало да събуди този спектакъл у всички нас, е свързана с образователната система в училище, с възпитанието и отношенията във всяко едно семейство, а в най-добрия случай той се стреми да предизвика обществена реакция и да подтикне носещите отговорност към конкретни действия и вземането на навременни мерки.

Ценността на спектакъла се крие не толкова в неговата социална тематика, а най-вече в непосредственото представяне пред зрителите. Без претенция. Без внушителна режисьорска концепция. Без трикове и ефекти. „Лоши деца“ е от онези спектакли, които оставят горчив вкус, хващат за гърлото и заслужават общественото внимание.

Илко Ганев

 

Театър „Реплика“

ЛОШИ ДЕЦА

по едноименната пиеса на Михаела Михайлов в превод на Лора Ненковска.

Режисьор: Благой Бойчев
Участват: Боряна Пенева, Ваня Богданова
Сценограф: Маргарита Данчева
Музика: Ованес Торосян

 

 

 
Creative Commons License
This work is licensed under a Creative Commons Attribution-Noncommercial-No Derivative Works 2.5 Bulgaria License.