Print

  свободната сцена на фокус

Пространства и не/зависимости

 

В последния ден на април по една от сградите на ул. "Раковски" можеха да се видят провиснали тела, от прозорците й нахлуваха мелодии от Сати, а минувачите бяха повлечени към множеството артистични акции, които се случиха в пространството на Държавна лаборатория „Българска роза”. За няколко часа то се превърна в „234м2 Независим”- ост. Инициативата на Театър "АТОМ" целеше да привлече вниманието върху належащата нужда на свободната сцена на изпълнителските изкуства от собствено пространство, различно от сцените на репертоарнните театри, което да е съответно на естетическите  й търсения и начини за комуникиране с публиката. Инициативата показа със сигурност голямо разнообразие и все по-голяма численост на форми и артисти в сферата както на сценичните, така и на визуалните изкуства, като въвлечени бяха и представители на най-новото поколение изпълнители, още студенти в НАТФИЗ. Проблемът за тяхната реализация ще става все по-изискващ разрешаване. От една страта, акцията определено беше навременна. От друга страна, постави въпроса как сцената се обединява, самоорганизира и избира свое представителство, за да изкаже каузите си. Тук можеше да се пожелае повече отговорност и категоричност. Това е редакторският коментар. Как премина самото събитие разказва Албена Тагарева, която поговори и с организаторите му от Театър "АТОМ"

 „234м2 Независим” – инициатива на Театър АТОМ, се проведе на 30 април в сградата на Държавна лаборатория „Българска роза”. Това е постройката,  намираща се срещу къщата-музей на Иван Вазов, а гърбът й гледа към входа на Театър 199. На пръв поглед с нищо по-особена от околните. Сега е  полуизоставена, пространствата й са големи и приветливи и все още не са превърнати в бар или ресторант. Мястото е дори загадъчно със своите отчасти ремонтирани стаи, в които има следи от предишни събития. Именно в тях се събраха около 30-ина артисти и още няколко пъти по толкова публика, за да преживеят една маратонска театрална вечер.  

Идеята на инициативата е да концентрира общественото внимание върху независимия театър. Периодично в общественото пространство се повдигат дискусии за проблемите на независимия театър и артисти, за финансирането и условията, в които съществува. Нуждата от видимост на артистичните проекти в изпълнителските изкуства извън държавните репертоарни сцени се поставя като основна тема по време на фестивала АСТ Фестивал за свободен театър, организиран от Асоциация за свободен театър, който се роди преди две години. Скоро започна да излиза в интернет пространството и афиш с голяма част от събитията на независимите артисти. Всички тези инициативи са създадени, за да обединят независимия сектор. Не толкова под формата на гилдия, колкото да представи пред публиката едно цялостно лице на независимите артисти, да ги направи лесно разпознаваеми. Като част от Асоциацията, Театър "АТОМ" показаха на публиката, че не е необходимо да чакат ноември и следващото издание на фестивала, а биха могли и по други начини да подкрепят независимата сцена и да поставят важни за нея въпроси като необходимостта от специално пространство за свободните изпълнителски изкуства.

Вечерта на свободната сцена беше съставена от много и различни пърформанси, изложба и инсталации и всичко това се превърна в 6 часов театрален маратон. Публиката имаше възможност да види на едно място съвременен танц, видео арт, театър и фотография. Идеята да се направи такъв вид събитие е продиктувана и от нуждата от реклама за независимата сцена пред широката  публика. „234м2 Независим” като театър-галерия даде възможност на всеки, който се е чудил, дали да посети спектакъл от независимата сцена, да има възможност да го направи, абсолютно свободно и без предварителна подготовка.

Всичко започна изневиделица. Любопитните зрители, дошли навреме за събитието, останаха леко изненадани, изправени пред заключената врата на Държавната лаборатория „Българска роза”. И докато всички се оглеждаха наоколо, питайки се  „Какво се случва, това ли е правилното място?”, прозорците на ул. „Иван Вазов” 3 започнаха да се отварят един по един. На первазите се появиха танцьори, леко тревожни и съсредоточени. Всички хора на улицата се оказаха зрители на танцовия пърформанс „Nobody knows”, хореография на Джънгин Лий (танцьор от Южна Корея, в момента част от танцовата компания „Дерида Данс” на Живко Желязков, бел.ред.) . Дори тези, които случайно минаваха покрай мястото, полюбопитстваха и се спряха. Пърформансът „излезе” на улицата и покани зрителите да последват танцьорите вътре. Движещите се тела по прозорците се ограничаваха единствено в рамката им, като всяко имаше собствена хореография. На финала  зрители нахлуха в лабораторията, като там се изправиха пред лежащи на пода артисти – следващият пърформанс. Така лавинообразно започнаха да се случват всички малки експерименти.

Една от театралните акции, която продължи няколко часа през цялата вечер беше „Да изядеш ябълката” на Ида Даниел, обявена като театрална ситуация без начало и без край с ядене и пиене. В нея актьорите и публиката споделяха общо пространство, в което всеки имаше свободата да избере колко време да остане. Основният принцип, по който се случи пърформансът, беше спонтанността на избор на текста. Актьорите произволно избираха парчета от текстове не Катя Атанасова, което поражда и театралността на събитието.

Друга инсталация, продължила през цялата вечер, беше на Организация за съвременно изкуство и култура „36 маймуни”. Те предложиха на зрителите да се запознаят с пиесите на съвременни автори, представяни в рамките на  проекта им „ПроТекст”. Текстовете течаха на стена, пред която публиката можеше да чете и дори да релаксира след „обиколката” из пространството. 

В лабораторията се показаха  още няколко представления, или по-точно части от цели представления - „Въображението мъртво си представяте” по текстове на Самюел Бекет и изпълнение на Явор Костов, както и движенческият спектакъл „Метаморфоза” на Театър АТОМ. В „Метаморфоза” основното изразно средство са телата. Докосващи се и преплитащи, те изграждат образи и създават усещане за преливане между човешкото тяло и различни видове същества.

 

Импровизации се случваха по всички ъгли на сградата, някои от тях съвсем спонтанно и непредвидено, провокирани от общата ситуация и дух на вечерта. Така на вече разположения в една малка стаичка танцов под, танцьори и музиканти се възползваха от възможността да изпробват  пред публика своите идеи.

Зрителите  се разхождаха  из залите, надничаха  в ъглите и гледаха  към таваните на сградата, спокойно преминавайки между музикантите и танцуващите артисти. Всеки имаше възможност да гледа един пърформанс колкото пъти поиска или да види само част от него и вниманието му да бъде привлечено от нещо друго,  случващо се в същото време. Всичко това превърна вечерта в своеобразен театрален джем сешън, които искаше да покаже, че пространствата на независимия театър могат да бъдат най-разнообразни, стига да ги има.

Албена Тагарева

 

 

 Театър АТОМ е създаден от Стефания Георгиева, Камен Марин и Христо Таков и тримата завършват през 2011 НАТФИЗ в специалност "Актьорство за куклен театър" в класа на проф. Дора Рускова. Избират пътя на независимия театър, защото по него се надяват да открият собствените си начини на изразяване и комуникиране с публиката, не искат да работят според стереотипите на конвенционалните държавни сцени. Техните спектакли са създадени в процес на изследване и експериментиране с предмети и движение. 

 Кое беше това, което ви провокира да се заемете с организацията на „234м Независим”, какво искахте да постигнете?

Камен Марин: Всъщност основният провокатор, за да организираме събитието беше това пространство (Държавна лаборатория „Българска роза” – б.а.), което е по някакъв начин пустееща сграда. Искахме главната тема на вечерта да бъде това, че независимите артисти, без значение в каква област на изкуството се развиват имат нужда от собствено пространство в което да са свободни да творят по начина, по който те искат.

Стефания Георгиева: За много краткото време (10 дни), за което подготвихме събитието имаше над 30 артисти, които участваха, някои от тях дойдоха в последния ден, но въпреки това всички се преплетоха и съчетаха един с друг. Всеки намери най-подходящото място за своето изпълнение, както и партньори с които да го осъществи.

Камен Марин: Това което на мен ми допадна най-много беше, че се събрахме много различни артисти, от всякакви сфери на изкуството, всеки един се включи абсолютно спонтанно и от един момент нататък всичко започна да се случва лавинообразно.

Стефания Георгиева: Идеята заради която се случи всичко беше насочена главно към артистите, искахме да вдъхнем малко увереност на колегите си и да покажем, че независимата сцена не е нещо непостижимо. Разбира се, не без значение е и посланието което бихме искали да е стигнало поне до някаква част от хората, които дойдоха, а именно да им покажем, че независимата сцена съществува и тя има нужда да бъде видяна. Искаме хората да започнат да ни виждат и да ни усещат и затова решихме да си спестим писането на лозунги и манифести. Концепцията ни беше, чрез изкуството на всеки един артист да провокираме зрителите да ни усетят и да видят какво е изкуството ни.

 Какви бяха вашите очаквания относно начинът по който ще протече вечерта и имахте ли конкретен план за действие?

Камен Марин: Имахме много голямо притеснение относно това, дали публиката ще се държи така както бяхме предвидили, а имено като в галерия. Да се разхожда и да гледа каквото си поиска, колкото време иска и т.н. Не искахме хората да се чувстват като традиционна публика, да ги е страх или да се притесняват да преминават от едно пространство в друго. Притеснявахме се да не би да се случи това, защото в България хората като че ли са резервирани към такъв тип събития. Това притеснение обаче беше разбито на втората минута след като зрителите влязоха.

Христо Таков: Още от самото начало счупихме бариерата публика-сцена и всичко стана едно цяло.

Стефания Георгиева: … и това много ни провокира към импровизации.

 Очаквате ли някакъв конкретен отзвук от събитието?

Камен Марин: Първото на което се надяваме е все повече хора да започнат да търсят и други места за култура, освен вече познатите им.

Стефания Георгиева: Забелязах любопитството на зрителите и ще се радвам ако сме предизвикали в тях интерес към артистите които имаха възможност да видят. Някои от представените пърформанси са част от представления, които се играят регулярно и те имат нужда именно от такава публика. Надявам се хората да се поинтересуват и да отидат да видят целите представления. 

Камен Марин: Ротационния принцип на случването на пърформансите помогна потокът от хора да не е един и същ. През залите преминаха много различни хора – по възраст, чужденци, костюмирани хора.

Предвиждате ли да повторите инициативата?

Христо Таков: Това е малко божа работа.

Стефания Георгиева: Имаме амбицията да го повторим и следващата година през април. Но нищо не знае това се роди в рамките на две седмици, буквално от нищото. Не е много ясно утре какво ще се случи, може и да не чакаме цяла година.

Въпросите зададе Албена Тагарева 

 

 

 Статията се публикува като част от рубриката "Свободната сцена на фокус", която се поддържа с подрепата на Национален фонд "Култура".