Print

ACT Фестивал за свободен театър 2012

Някои въпроси и разсъждения - 11 тези  

Ясмина Заложник е критик, куратор и изследовател на съвременните изпълнителски изкуства от Словения. Завършва социология на културата в Любляна.  Нейни статии са публикувани в множество специализирани издания като  Spekter, MASKA, Arena – Mladi Levi фестивален вестник, CoWeb, Večer, Dialogi, Reartikulacija, Katedra, SiGledal, BCC Magazine, Swedish Dance History, Art’s now и др.  Ангажирана е с повечето фестивали за съвременен театър, танц и пърформанс в Словения като Performa festival в периода 2006 – 2007г., била е главен организатор на NagiB festival 2007-2010г. (http://www.nagib.si/), продуцент на City of Women festival 2008-2009г., организатор на Maskas Seminar of Contemporary Performing Arts 2009-2011г., като понастоящем e и член  на артистичния комитет на фестивалите CoFestival festivals (http://www.cofestival.net/) - Pleskavica и Ukrep. Ясмина следи развитието на АСТ Фестивала за свободен театър от неговото основаване и беше гост и на двете му засега провели се издания през ноември 2011 г. и 2012 г. Специално за "Нови драматургии" тя споделя някои свои разсъждения за начина му на организиране и възможни посоки на развитие. 

 1. Антагонизъм между институционалното и независимото: Фестивалът доказва, че все още съществува онази антагонистична социална сила, която разслоява сцената/сцените на институционална и т.нар. свободна или автономна; т.е. такава, която не е създадена от държавата или общината и обикновено не разчита на годишните им бюджети. Но така ли е наистина?

 

2. Нуждата от речник/терминология: Дори и всички да сме съгласни, че терминът „свободна сцена” е създаден в определени условия, за да прокара разграничение между творбите, които възникват в институциите, и тези, които възникват извън тях, все още трябва да правим разлика и да разграничаваме независимата сцена във всяка една страна, ровейки се в тези различни "истории"/генеалогии, възможности, обстоятелства, в които тя се поражда.

 

3. Терминология – част 2: Нека преминем нататък към един още по-проблематичен термин в наименованието на АСТ Фестивала за свободен театър, а именно – театър.  Той  наистина ли е за театъра и какво означава "театър" в рамките на това конкретно схващане? Иска ли той да го направи по-"достъпен", по-"привлекателен" или припознат от по-широка аудитория? Ако това е така, другият термин – "свободен" – не е ли вече нещо, навярно отблъскващо за тези, на които се харесва остарялото "буржоазно" схващане за театъра?  Ако пък не, каква е причината да не се използва по-широкият термин "изпълнителски изкуства", който обхваща всички жанрове?

 

4. Сцената: Каквато и да е сцената в София, тя ме остави с впечатлението за кохерентност и интензивност, какъвто не е случаят в Словения. Тази оживеност, подкрепа и ангажираност (дори и това да е измамно впечатление) са нещо рядко и следователно още по-ценно/скъпо.

 

5. Методиката/ процедурата за подбор: Може би и това е причината Младен Алексиев да предпочете една малко по-различна процедура за подбор още при основаването на фестивала през 2011 г. Според него процесът на подбор не трябва да е в ръцете на една оглавяваща го фигура. Решено е властта и отговорността да бъдат разпределени между самите творци, а подборът да се извършва с помощта на система за гласуване след представяния, дискусии и противопоставяне сред всички кандидатствали по откритата покана (което включва кажи-речи цялата сцена).

 

6. Овластяването на сцената: Този вид процедура може да се прочете/разбере и като начин за засилване на връзката на фестивала с творците, живеещи и работещи в София, както и привличане на нови практикуващи в "лоното" им. 

 

7. Качество: Ако гледаме на фестивала като процес на еманципация на творците, отчасти би могло да се пренебрегне качеството на представените работи. Следва да се има предвид и това, че половината от програмираните представления са били завършени след процедурата по подбор, което означава, от една страна, че "подбиращите" не са имали "реален" поглед и контрол върху програмата, а – от друга – че това е силен показател за истинските нужди от фестивала да стимулира  творческите процеси. Понеже ми е дошло до гуша от зацапването на произведенията на изкуството и изчерпаните начини на производство, претендирам за по-малко, тъй като вярвам, че по-малкото е повече, а не обратното. Давам си и сметка, че това наблюдение може да противоречи на потребностите на българската сцена...

 

8. Моделът на фестивала: организаторите са решили да възприемат най-обичайния или разпознаваем "фестивален модел", при който сутрин са програмирани семинари; следобед се продължава с дискусии, презентации или лекции, за да се стигне вечерта до представяне на готови продукции като кулминацията на деня, завършвайки с някакво празненство – неформални събирания. Защо рядко има повод да се преобърне наопаки програмирането на един фестивал или да се създадат обстоятелства, при които има възможност за "навигиране", за приспособяване към потребностите на тези, които се явяват на него? Една гъвкава структура с пространство и време за обмен, обмисляне, обсъждане, изпробване, мислене, питане... Или поне да се направи почивка след всяка отделна част от програмата, за да се обгледа директно. Предполага се, че един фестивал може да размества позициите на представящите и присъстващите; че може да ни води към "събитийност", която да се случи посредством утвърждаваща критика, схващана като "радикален" емпиричен призив мисловната ни практика да "остане вярна както на връзките, така и на прекъсванията". Едно от нещата, които това означава, е че всичко, което встъпва във взаимодействие, трябва да стори това активно, непосредствено, а не, накратко казано, като вече конституирано и представящо се съдържание. То трябва да стане равносилно на предстоящото събитие като случващо се в момента, в и за това конкретно обстоятелство, каквото може да е един фестивал, затова и да навлиза активно в състава на случващото се като сътворчески фактор. Тогава неговата "критика"  не е мненията или преценките, които имаме за него. То се състои на напълно друга плоскост. Критиката не е мнение или преценка, а динамична "оценка", която се изживява в ситуация. Тя касае тенденциите, които въвеждането на този фактор активно поражда в ситуацията. Тя е действителните, събитийни последици от това как се разиграва този фактор, в съотношение с други, които също активират  тенденции и по начин, който е напълно единичен, конкретен за тези ситуирани съ-експресии (цитирано от Б. Масуми).

 

9.  (Злоупотреба с) чуждите гости: Тъй като целта на ACT Фестивала е да покани чуждестранни гости да се присъединят, този вид открито пространство е повече от готов да пробва възможността за работа в мрежа, създаване на връзки и споделяне на идеи сред "участниците"/гостите. Това сега беше някак ограничено заради напрегнатия график или може поне да бъде разширено. Затова твърдя, че с нас трябва да се злоупотребява и да бъдем накарани да дадем повече.

 

10. Интимността: В повечето случаи местата на провеждане на фестивала (или фестивалът като такъв) създадоха интимност – обвиха ни в един вид общност, така че обичайната роля на зрителя просто изчезна. Между различните прояви имаше и време за разговор, за "охлаждане" и – разбира се – за купон. Но както вече попитах, това достатъчно ли е за създаване на възможност за споделяне, преобразуване, заразяване и развиване на чувствителности?

 

11. Трансформабилност: взимам заглавието на заключителното представление “Transformability”, създадено от Вили Прагер. Ако накратко се опитаме да го резюмираме, то може да кажем, че: „Transformability” търси взаимопроникването между философията и танца и го намира в едноименното есе на Боян Манчев. Така представлението става алегория на непрекъснатия натиск на обществото да перформира, но същевременно конституира едно от единствените места, в които можем да оставим зад гърба си отрепетираните ни роли. Това може да бъде предизвикателството пред фестивала в следващото му издание. Може би по някакъв начин той вече го е докоснал и – лично за мен – създаде възможност да бъда преобразувана и докосната от тази ЗОНА, където имам впечатлението за солидарност, окуражаване да мисля критически, да се ангажирам, да обменям и действам така, както се чувствах.

 

 Материалът се публикува като част от рубриката "Свободната сцена на фокус", която се поддържа с подрепата на Национален фонд "Култура".

 
Creative Commons License
This work is licensed under a Creative Commons Attribution-Noncommercial-No Derivative Works 2.5 Bulgaria License.