Print

 

Извънредностите на АНТИСТАТИК 2018

  "Хабитат", Ури Шафир (Израел), сн. Стефан Галибов

Между 20 и 30 април Международният фестивал за съвременен танц и пърформанс "Антистатик" суверенно обяви „извънредно положение“ по повод своето 11-то издание в София. По принцип всеки фестивал представлява вид „извънредно положение“, доколкото изменя обичайния ритъм на случвания, създава кратковременно интензивно поле за срещи и обмен на хора и идеи, зарежда средата с едно особено усещане за пораждане на нещо ново, което впоследствие или реализира по различни логики своя потенциал, или просто изчезва. Организаторите на „Антистатик“ едва ли не с перформативен жест въведоха „извънредното положение“ в смисъл на временно отпадане на обичайните правила, заменени от законите на съвременното изкуство. За това как проработиха те и достигнаха ли степен на извънредност, пише Ангелина Георгиева.

Read more...
 
Print

 

свободната сцена на фокус

Материалът е изготвен с финансовата подкрепа на Национален фонд "Култура"

Зад стените на срама

 

Срамът като афект, усещане, емоция, е неизменно свързан с процеса на социализиране. Той се прокрадва във физически действия и жестове, управлява се през социални норми и културни разкази, белязва спомени и лични истории… В него се примесват травмата от отвръщане от нещо желано и страхът от самоизлагането. Shamebox (буквално „Кутия на срама“) е най-новото представление на утвърдения тандем в съвременния танц и пърформанс Ива Свещарова и Вили Прагер в ДНК. То поставя своеобразен „театър на срама“, подхождайки към него като психически, телесен, социален и културен концепт. Резултатът е енергетичен, комичен, гротесков, а накрая и лиричен пърформанс, който самоиронично се заиграва с потенциала на сцената също сама по себе си да бъде „кутия на срама“. При него отиде и тазгодишната награда „Икар“ за съвременен танц и пърформанс. За “Shamebox” пише Пламен Харманджиев в дебютен текст за dramaturgynew.net.

Read more...
 
Print

Приятно ми е, Ива!

През месец февруари софийският театрален афиш се освежи с един силен авторски спектакъл. Актрисата Ива Тодорова излезе пред публика със силен личен жест – моноспектакъл, основан на изповедно автобиографичен текст, който тя пише през годините, в които живее далеч от театъра. Приятно ми е, Ива!” на сцената на Театър 199 привлече вниманието на специалисти и зрители с откровената си емоция, искрящо чувство за хумор и очарователна артистичност. За представлението разказва Мира Тодорова.

Read more...
 
Print
свободната сцена на фокус

Материалът е изготвен с финансовата подкрепа на Национален фонд "Култура"

Отново за Театър „Реплика“: „Лоши деца“ и „САМ И“

 

Заедно с „Вокс Попули“ и Неда Соколовска, Театър „Реплика“ е другата разпознаваема независима театрална формация, заявяваща интереса си към различни форми на документалния театър. Последните два спектакъла на Театър „Реплика“ – „Лоши деца“, който се играе в „I am Studio“, и „САМ И“ в Център за култура и дебат „Червената къща“, предлагат рефлексия върху социално значими и чувствителни за обществото проблеми. В „Лоши деца“ такъв е насилието в училище – то активно вълнува обществеността напоследък и е в центъра на медийния интерес. „САМ И“ разглежда личните измерения в необратимите процеси на обезлюдяване на българските села и тихо присъства като констатация в статистиките. За тях пише Зорница Каменова.

 

Read more...
 
Print

 свободната сцена на фокус

Материалът е изготвен с финансовата подкрепа на Национален фонд "Култура"

 

 История на вчерашния ден, или на записването като споделеност

 

„Историята на вчерашния ден“ е най-новата хореографска работа на Галина Борисова, която от края на м. ноември се представя в Галерия „Етюд“. Тя е отличима по редица причини. В нея са ангажирани шестима изявени артисти в съвременния театър и танц като Ива Свещарова, Мирослава Захова, Александра Спасова, Вили Прагер, Стефан А. Щерев и Нейтън Купър. Техните тела са впуснати в поетична хореография, която създава усещане за съзерцание на отминал спомен, чиято реалност сякаш ни е обърнала гръб, той винаги ни се явява недостижим и наблюдаван отдалеч в негово вече самостоятелно съществуване. Така и в нито един момент не виждаме лицата на изпълнителите. Галя Борисова твърди, че отправна точка на нейната хореография са дневниците на Л. Н. Толстой и изобщо писането на дневник и споделянето на лични истории. Поканихме режисьора Анна Данкова да сподели своята история, която това необичайно представление е отключило в нея като зрител.

Read more...
 
Print

 

свободната сцена на фокус

Материалът е изготвен с финансовата подкрепа на Национален фонд "Култура

 Усещане за Бекет

 

"Щастливият Бекет" е най-новата независима артистична работа на режисьора Марий Росен с неговия утвърден екип, част от който са музикантът Константин Тимошенко (Help Me Jones) и сценографката Петя Боюкова. Тук той продължава и успешното си сътрудничество с актрисата Ани Вълчанова, след като изпълнението й във "Влиянието на гама лъчите върху лунните невени" й донесе награда "Икар" 2015 за водеща женска роля. Те създават интерактивен спектакъл, построен като своеобразна жива инсталация, вдъхновена от последната пиеса на Самюъл Бекет „О, щастливи дни” (1960). В нея авторът-абсурдист създава един от най-ярките образи на човешката ситуация в неговия свят – зарита до кръста в земята, Уини с неизменната черна чанта до себе си посреща с надежда и въодушевление всеки нов ден. Дните й преминават в изпълняване на малки ритуали, в учудващи разсъждения за думите, отминаването на времето, света на предметите, житейските надежди и страхове, докато накрая не се събуди потънала до шия в земята. Екипът на Марий Росен заменя оригиналния текст на пиесата с текстове, които самата публика създава, и позволява на всеки да се огледа в големите въпроси на Бекет към човешката екзистенция. За "Щастливият Бекет" пише Албена Тагарева.

Read more...
 
<< Start < Prev 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 Next > End >>

Page 1 of 17
Creative Commons License
This work is licensed under a Creative Commons Attribution-Noncommercial-No Derivative Works 2.5 Bulgaria License.